Константин Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Груев
български революционер
Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Подпис Konstantin Gruev Signature (as Derventski) (vectorized).svg
Константин Груев в Общомедия
Писмо от легаления деец на ВМОРО Константин Груев, използващ псевдонима Дервентски, в Лерин (псевдоним Мадрид), до Георги Папанчев, 1 май 1903 г.

Константин (Костадин) Василев Груев с псевдоним Дервентски[1] е български революционер, лерински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Груев е роден в 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. В 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун[2] и става учител. Работи в Кичево, Костур, Крива паланка, Воден, Лерин и други места. В 1895 година влиза във ВМОРО и в 1902-1903 година, когато е учител в Лерин е и член на околийския революционен комитет. Член е на Прилепския революционен комитет.[3]

В 1903 година, преди Илинденско-Преображенското въстание е арестуван и осъден на смърт, но през 1904 година е амнистиран.[4]

След 1907 година семейството му живее в Преслав, Шумен и Пловдив.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Продоволствения транспорт.[6]

Негов син е политикът и учен Кирил Груев.[5]. Има и по-малка от сина дъщеря Марица Груева, работила като начална учителка.

Умира на 21 март 1933 година в Пловдив.[7]

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • „Из моите спомени в Македония през 1896-1905“ (Фонд 337 Б в Държавен архив, необработен)[5]
  • Груев, Константин Василев. Од моите спомени. Скопје, Матица Македонска, 1975. (на македонска литературна норма)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 149.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.
  5. а б в Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 120. Посетен на 31 август 2015.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 188.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 108.
     Портал „Македония“         Портал „Македония