Константин Груев
| Константин Груев | |
| български революционер | |
| Роден |
18 октомври 1869 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Подпис | _(vectorized).svg){kind=small} |
| Константин Груев в Общомедия | |
_in_Florina_(Madrid)_to_Georgi_Papanchev,_1_May_1903.jpg)
Константин (Костадин) Василев Груев с псевдоним Дервентски[1] е български революционер, лерински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Груев е роден в 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. В 1889 година завършва с четвъртия випуск на българската гимназия в Солун[2] и става учител. Работи в Кичево, Костур, Крива паланка, Воден, Лерин и други места. В 1895 година влиза във ВМОРО и в 1902-1903 година, когато е учител в Лерин е и член на околийския революционен комитет. Член е на Прилепския революционен комитет.[3]
В 1903 година, преди Илинденско-Преображенското въстание е арестуван и осъден на смърт, но през 1904 година е амнистиран.[4]
След 1907 година семейството му живее в Преслав, Шумен и Пловдив.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Продоволствения транспорт.[6]
В 1922 година участва в учредяването на шуменския клон на Илинденската организация.[7]
Негов син е политикът и учен Кирил Груев.[5]. Има и по-малка от сина дъщеря Марица Груева, работила като начална учителка.
Умира на 21 март 1933 година в Пловдив.[8]
- Свидетелство на Константин Груев от Солунската гимназия, 18 юни 1883 г.
-
-
Мемоари[редактиране | редактиране на кода]
- „Из моите спомени в Македония през 1896-1905“ (Фонд 337 Б в Държавен архив, необработен)[5]
- Груев, Константин. Из мойте спомени в Македония през 1896-1905 год. За мойте деца // Струмски. Посетен на 21 април 2022 г.
- Груев, Константин Василев. Од моите спомени. Скопје, Матица Македонска, 1975. (на македонска литературна норма)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
- ↑ Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 149.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.
- ↑ а б в Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 120. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 188.
- ↑ ДА – Шумен, ф.779к, оп.1
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 108.
