Константин Гърнев
| Кочо Гърнев | |
| Рождено име | Константин Гърнев |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | |
| Стил | живопис |
| Академия | Национална художествена академия в София Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен |
| Учители | Иван Ангелов Иван Мърквичка Херман Грьобер Франц фон Щук |
Константин (Кочо) Георгиев Гърнев е български художник, живописец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 януари 1894 година в Либяхово в семейството на учителя Георги Гърнев. В периода 1920-1924 година следва живопис в Националната художествена академия при професор Иван Ангелов и професор Иван Мърквичка. След това заминава за Мюнхен, където през 1930 година завършва живопис в Художествената академия при Херман Грьобер и Франц фон Щук. През 1934 година организира първата си самостоятелна изложба в България. След това устройва 13 самостоятелни изложби в чужбина. През 1940 г. прави изложба на над 90 произведения в „Галерия на площад Ленбах“ в Мюнхен. Кочо Гърнев е член-основател на мюнхенското дружество на художниците „Павилион“, както и на Съюза за защита на творците на изобразително изкуство в Мюнхен.[1][2]
Голяма част от картините му са изгубени през Втората световна война.[2] Умира в Мюнхен на 6 юни 1966 година.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Константин Гърнев остава известен с картините си:
- „Цирк в Мюнхен“ (1932)
- „Танцьорка на въже“ (1933)
- „Кавалджия“ (1934)
- „Дете с китара“ (1948)
- „Стрижене на овци“ (1952)
- „Българска майка“ (1954)[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Симеон Гърнев (1827 – 1905) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Гърнев (ок. 1856 – 1913) | Атанас (? – 1906) | Тодор Гърнев (1876 – 1925) | Иван Гърнев (1880 – 1942) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Гърнев (1894 – 1966) | Радой Гърнев (1895 – 1952) | Симеон Гърнев (1887 – 1925) | Никола Гърнев (1895 – 1948) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Гърнев (1922 – 2022) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Павлина Девлова, Днес в „Премълчаната история“: изумителният художник Кочо Гърнев 1893-1966, Fakel.bg, 14 февруари 2018
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1652.
- ↑ а б Кочо Гърнев // Малка Художествена Галерия. Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 25 януари 2013.