Константин Джидров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Джидров - Джидрата
български художник и режисьор
Константин Джидров през 1964 г.
Константин Джидров през 1964 г.

Роден
Починал
13 януари 2015 г. (84 г.)
Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Художествена академия в София
Учители проф. Кирил Цонев, проф. Иван Пенков
Направление илюстрация, театрална живопис
Константин Джидров - Джидрата в Общомедия

Проф. Константин Атанасов Джидров (Konstantin Djidrov, Konstantin Dzhidrov[1]) е български художник, режисьор и кинооператор – доайен на художниците и сценографите в българското кино.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Джидров-Джидрата е роден на 7 май 1930 година в Цариград, Турция. Получава средното си образование в София през 1948 г. В Художествената академия в София изучава специалностите „Илюстрация“ при проф. Кирил Цонев (1950) г. и „Театрална живопис“ при проф. Иван Пенков (1954) г.

През 1957 г. Константин Джидров е изключен от Съюза на българските художници, понеже се е изказал в защита на обвинения във „формализъм“ проф. Кирил Цонев. Възстановен е в началото на 80-те години.

За да съчетае професиите на художник-сценограф и оператор, полага изпити за кино и тв операторско майсторство в Студия за игрални филми „Бояна“ с филм по поръчка на Кьолнската телевизия – „Планински овчари“ (1964).

Оттогава Джидров работи като художник-постановчик, оператор и режисьор в СИФ „Бояна“ и СТФ „Екран“. Името му е свързано с над 110 игрални и документални филми.

През 1964 г. е ръководител на пантомимния „Експериментален театър '64“ в София и Шумен.

Работи като театрален художник в Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър, Сатиричен театърБоян Дановски), Драматичен театър „Васил Друмев“ Шумен, в Бургаски, Русенски и Сливенски театри.

Константин Джидров се изявява също като илюстратор и книгооформител в издателствата „Народна младеж“, „Български писател“, „Народна култура“ и „Народна просвета“.

Освен това работи като художник-оформител на музеи и панаири – Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, Музей на Вапцаров в Банско, Пловдивски панаир и др.

В екип с режисьора Въло Радев и авторски колектив създават „Панорама Българска култура 1300 години“.

Има реализирани монументални пластики на фасадата на Музея в Батак, на фасадата на кметството в Абу Даби, Обединени арабски емирства и на Медицински център в Триполи, Либия.

Константин Джидров преподава в НАТФИЗ, Варненски свободен университет и Нов български университет. Последователно става доцент, а по-късно и професор по филмова пластика и сценография.

Член е на „Асоциация АКАДЕМИКА 21“[2].

Проф. Константин Джидров на 80 години

Творчески възгледи[редактиране | редактиране на кода]

За работата си като оператор и художник-сценограф проф. Джидров казва: „В основата на литературното, драматургично произведение – сценария, стои идеята, която се изразява в думи, а думите са тези, които „отварят“ и създават възможността на пространствено мислене. Още като се каже думата „оператор“, това вече значи пространство. А пространството е част от работата и на художника-сценограф.“[3]

Константин Джидров не е любител на изложбите. Смята, че един художник трябва да прави изложба през 10 години, за да отделя всеки един цикъл от своя живот и от своята линия на развитие. Участията на художниците в частни галерии са, за да се препитават. Затова прави първата си самостоятелна изложба на 73-годишна възраст в защита на Аудиовизуално студио „Орфей“. Следващите години има локални изложби в частна галерия „Скарлет“ и в Музея на Земята и хората.

Род[редактиране | редактиране на кода]

На България родът Джидрови е дал министъра на правосъдието в правителството на Теодор Теодоров през 1918-1919 г., социалдемократа Петър Джидров. Той е завършил право с докторат в Берлин и Цюрих. Роден е в Щип през 1876 г. и е народен представител от XVI до XXI народно събрание, както и в V ВНС. През 1926 г. е един от основателите на социалдемократическата федерация, но през 1939 г. напуска политиката и става журналист. Осъден е от т. нар. Народен съд, изтърпява 7-годишна присъда и умира на 2 януари 1952 г. Негови преки наследници са архитект Петър Джидров; алпинистът – също Петър Джидров, и професорът по керамика в Художествената академия Красимир Джидров.

Към 2010 г. Константин Джидров има девет деца, девет внуци и четири правнуци.[4]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Художник на филмите
Джидрата като ръководител на „Експериментален теарър '64“
Художник и оператор на филмите
Оператор на филмите
Режисьор и сценарист на филмите
Режисьор на документалните и научнопопулярни филми
  • „Утре ще решим“ (1971)
  • „Ангел Кънчев“ (1972)
  • „Грешката“ (1979)
  • „Екскурзии от морето“ (1980)
  • „1000 години българска икона“ (1981)
  • „Спомени“ (1988)
  • „От Банско ли си?“ (1989)
  • „Поколение“ (1990)
Сценограф и сърежисьор на спектакъла
Художествено оформление на спектакъла
Художник илюстратор
  • „Весела нова година“, М-во на просветата и културата, 1958
  • Максим Горки, „Пепе“, разкази, Народна младеж, София, 1958
  • „Болен здрав носи: Български народни приказки“, Народна младеж, София, 1959
  • Франц Фюман, „Другари“, новела, Народна младеж, София, 1963
  • Иля Велчев, „По-силни от смъртта“, стихове, БЗНС, София, 1974
  • Иля Велчев, „Калейдоскоп на времето“, стихотворения и поеми, Народна младеж, София, 1975
  • „Най-после обичта: Словашки поети“, Народна младеж, София, 1975
Актьор

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1962: Награда от филмовия фестивал в Кан за сценография („Тютюн“)
  • 1972: Специална награда от СБХ за сценография („Козият рог“)
  • 1973: Награда за операторска работа и за сценография, Багдад („Мандолината“)
  • 1975: Награда на СБХ за сценография („Осъдени души“)
  • 2007: Специална награда на журито на XV международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна („Моето мъничко нищо“)
  • 2010: Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги в областта на културата“[7][8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константин Джидров в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  2. Членове на „АСОЦИАЦИЯ АКАДЕМИКА 21“, Асоциация АКАДЕМИКА 21
  3. Разговор между думата и изображението, изображението и думата, Филмова академия, 14 април 2006 г.
  4. За рода Джидрови планетата е тясна, Сега, 19 ноември 2005
  5. Един ден на „Ницше“ в Русе, Сега, 10 април 2006
  6. Теодосий Спасов изнася етноконцерт в Плевен, bTV, 27 юли 2008
  7. Указ № 141 Обн. ДВ. бр.46 от 18 юни 2010 г.
  8. Президентът Георги Първанов връчи висши държавни отличия на изтъкнати културни дейци, Класа.bg, 18 юни 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]