Константин Дзеков
| Константин Дзеков | |
|---|---|
| български революционер | |
 Дзеков в 1899 година | |
| Роден |
1870 г.
|
| Починал | 7 декември 1919 г.
|
| Константин Дзеков в Общомедия | |
Константин (Костадин, Дино) Георгиев Дзеков или Джеков е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дзеков е роден в град Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Емигрира в България. Дългогодишен председател е на Гумендженското братство в София. Редактор е на вестник „Македония“. Според Ангел Динев към 1912 година Дзеков е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан Николов (в Горноджумайско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Дзеков е в Гевгелийска (Кожух), Воденска и Ениджевардарска околия на Солунския окръг. Главен войвода на неговата върховистка групировка е Ичко Димитров.
| „ | Четите на Дзекова бяха добре обмундирани и въоръжени. Те носеха специален тип печати изработени за околиите и окръга, които се отличаваха от приетия тип на печатите на ВМРО, с коио войводите на Матова и ние в това число монополирахме.
Войводата Ичко Димитров беше мандатьор на Дзекова. Той водеше със себе си войводи за отделните райони...[1] |
“ |
През Балканската война в 1912 година оглавява чета на Македоно-одринското опълчение, която заедно с четата на Димитър Робков завзема град Гумендже и околните 32 български села.[2] По време на Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Първа отделна партизанска рота.[3] През февруари 1915 година гръцкият жандармерийски офицер в Гумендже Георгиос Рупякас пребива баща му Георги Стоянов Дзеков и братята му Димитър и Христо[4].
След Междусъюзническата война в 1914 година Дзеков е редактор на вестник „Автономна Македония“.[5] Умира в 1919 година в София.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 64.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.145.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 54., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 2013-07-02
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.
Портал „