Константин Дзеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Дзеков
български революционер
Дзеков в 1899 година
Дзеков в 1899 година

Роден
1870 г.
Починал
7 декември 1919 г. (49 г.)
Константин Дзеков в Общомедия

Константин (Костадин, Дино) Георгиев Дзеков или Джеков е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дзеков е роден в град Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Емигрира в България. Дългогодишен председател е на Гумендженското братство в София. Редактор е на вестник „Македония“. Според Ангел Динев към 1912 година Дзеков е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан НиколовГорноджумайско) и Христо Матов (в Скопско, Битолско и Солунско). Влиянието на Дзеков е в Гевгелийска (Кожух), Воденска и Ениджевардарска околия на Солунския окръг. Главен войвода на неговата върховистка групировка е Ичко Димитров.

Четите на Дзекова бяха добре обмундирани и въоръжени. Те носеха специален тип печати изработени за околиите и окръга, които се отличаваха от приетия тип на печатите на ВМРО, с коио войводите на Матова и ние в това число монополирахме.

Войводата Ичко Димитров беше мандатьор на Дзекова. Той водеше със себе си войводи за отделните райони...[1]

Павел Христов, Леко Джорлев, Марко Иванов, Константин Дзеков.

През Балканската война в 1912 година оглавява чета на Македоно-одринското опълчение, която заедно с четата на Димитър Робков завзема град Гумендже и околните 32 български села.[2] По време на Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Първа отделна партизанска рота.[3] През февруари 1915 година гръцкият жандармерийски офицер в Гумендже Георгиос Рупякас пребива баща му Георги Стоянов Дзеков и братята му Димитър и Христо[4].

След Междусъюзническата война в 1914 година Дзеков е редактор на вестник „Автономна Македония“.[5] Умира в 1919 година в София.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 64.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209.
  4. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.145.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 54.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.