Константин Калканджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Калканджиев
български революционер

Роден
1871 г.
Починал
8 юли 1913 г. (42 г.)

Етнос българи
Константин Калканджиев в Общомедия
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Коста Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Константин (Костадин, Коста) Петков Калканджиев е български революционер, деец на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Калканджиев е роден през 1871 година във Варна, но по произход е от Малко Търново, тогава в Османската империя. През 1895 година се присъединява към Македонския комитет на Трайко Китанчев и участва в Мелнишката акция.

В началото на 1902 година, по желание на Костурския революционен район, ВМОРО изпраща Константин Калканджиев и Иван Попов, които да подобрят военната подготовка в района. Лазар Киселинчев ги посреща в Пирея на 11 май 1902 година и ги препраща през Тесалия за Македония. Константин Калканджиев е арестуван от гръцките власти и лежи 3 месеца в затвора в Лариса, след което се отказва да продължи за Костурско и се връща в България[1].

Става четник при Георги Кондолов. През февруари 1903 година Константин Калканджиев влиза в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.

Делегат е на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен окръг, където участва като околийски войвода на Бунархисарския революционен район.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Пенешкия революционен участък и превзема село Пенека. Четата прекъсва съобщенията между Мидия и Лозенград и Бунар Хисар и Виза.

През 1905 година Константин Калканджиев е в струмишката чета на капитан Александър Протогеров. След Младотурската революция се легализира. През Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 5 одринска дружина. Убит е през Междусъюзническата война в сражение със сръбски войски на 8 юли 1913 година на връх Говедарник.[4][5][6][7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.12, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 2013-12-07 
  2. Тракийско дружество „Антим Първи“, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 2009-07-31 
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
  5. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 199.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя