Константин Евфорвин Катакалон
| Константин Евфорвин Катакалон Κωνσταντῖνος Εὐφορβηνὸς Κατακαλών | |
| византийски военачалник | |
 | |
| Починал | неизв.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Никифор Евфорвин |
| Други роднини | Мария Комнина (снаха) |
Константин Евфорвин Катакалон[1] (на средногръцки: Κωνσταντῖνος Εὐφορβηνὸς Κατακαλών, fl. ок. 1078 – 1108) е византийски военачалник от края на XI и началото на XII век – един от най-изтъкнатите пълководци от времето на император Алексий I Комнин.
В историческите извори Константин Евфорвин Катакалон се споменава по три различни начина – като Константин Евфровин, като Константин Катакалон и като Евфорвин Катакалон, тъй като според някои изледователи фамилното му име било Евфорвин, а Катакалон – негов прякор.[2] Възможно е Константин да е произхождал от двата аристократични клана – и на Евфровините, и на Катакалоните, поради което да е използвал двете фамилни имена едновременно.[3]
За първи път за Константин Евфорвин Катакалон се споменава в „Алексиада“ на Анна Комнина във връзка с кампанията на Алексий Комнин срещу въстаналия Никифор Вриений през 1078 г., в която Константин командва военния корпус на хоматинците и турците в битката при Калаври.[4][5]
През 1094 г. Константин Евфорвин взима участие във Влахернския събор, който осъдил епископ Лъв Халкедонски. В регистрите на събитието Константин присъства с титлата протокуропалат и заема двадесето място сред присъстващите сановници и аристократи.[6]
На следващата година Константин Катакалон се включил в кампанията на император Алексий I Комнин срещу нахлуващите от Паристрион кумани и техния съюзник – самозванеца Константин Лъже-Диоген. От императора Константин Евфорвин получил писмена заповед да събере хората на Манастър и Михаил Анема и да се отправи срещу куманите, които успеят да преминат на юг от Стара планина (Зигос), като ги преследва и напада изненадващо.[7] След като куманите успели да преминат планинските клисури и превзели Голое заради предателството на неговите жители, Константин нападнал изненадващо онези от тях, които излезли от крепостта за фураж, и пленил около 100 души. Когато по-късно се срещнали лично, императорът удостоил по този повод Константин с титлата новилисим.[8][5] Малко по-късно Алексий I Комнин изпраща Константин Катакалон в помощ на обсадения от куманите Адрианопол и неговия управител Никифор Вриений, като заповедите към Константин били да влезе в града откъм Калатидите и да нападне куманите през нощта. Обнадежден, че силите му ще останат незабелязани от врага, Катакалон веднага потеглил с войските си за Орестиада, но куманите узнали за приближаването му и ненадейно го нападнали с голяма конница, отблъснали го и го преследвали ожесточено.[9] Малко след тези събития Константин Катакалон е изпратен в помощ на Алакасей, който с хитрост трябвало да примами Лъже-Диоген в крепостта Пуца. След като видял самозванеца да влиза в Пуца, а куманите да се разпръскат за фураж, Катакалон, който по заповедите на императора неотлъчно ги следвал, разположил частите си в близост до крепостта, където бил задържан Лъже-Диоген.[10]
През 1096 г. Константин Евфорвин Катакалон е изпратен от Алексий I Комнин в Еленопол, Витиния, за да помогне на оцелелите кръстоносци от кръстоносния поход начело с Петър Пустинника, които преди това били почти напълно изтребени от селджуците. Евфорвин успял да прогони турците и довел Петър Пустинника в Константинопол.[11][12]
Около 1100 г. Константин Евфорвин е назначен за дука на Кипър и остава на този пост до 1102/1104 г. Върху открити печати от времето, в което Константин е служил като кипърски дука, той е назован с титлата куропалат.[13]
През 1108 г. Константин Катакалон е част от делегацията, изпратена при норманския принц Боемунд, който по това време обсажда Дирахиум. Пратеничеството убеждава Боемунд да започне преговори с императора и го придружава до императорския лагер в Диаболис, където е подписано споразумение.[13]
Константин Евфорвин е бил един от най-доверените и заслужили хора на император Алексий I Комнин. В замяна на това неговият син Никифор е оженен за втората дъщеря на императора – Мария Комнина, от която имал трима сина – Йоан, Андроник и Алексий, – и три дъщери.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ГИБИ VIII 1972 , с. 115, 310.
- ↑ Gautier 1971, с. 247; Skoulatos 1980, с. 63.
- ↑ ODB, с. 1113, Katakalon (A. Kazhdan).
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. I, 5. ( ГИБИ VIII 1972, с. 11)
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 63.
- ↑ Gautier 1971, с. 247 – 248.
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. X, 2. ( ГИБИ VIII 1972, с. 105)
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. X, 3. ( ГИБИ VIII 1972, с. 105)
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. X, 3. ( ГИБИ VIII 1972, с. 107)
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. X, 4. ( ГИБИ VIII 1972, с. 107)
- ↑ Анна Комнина, Алексиада, кн. X, 6. ( ГИБИ VIII 1972, с. 115, бележка no. 2 под линия)
- ↑ Skoulatos 1980, с. 64.
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 65.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53; Varzos 1984, с. 202.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история, Т. VIII. София: БАН, 1972, http://www.promacedonia.org/gibi/8/index.html
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique. – Revue des études byzantines, 29, 213 – 284, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((en)) Jeffreys, M. et al (ed) (2016). Konstantinos Katakalon Euphorbenos, military man and diplomat (ID: Konstantinos 123). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/107556/
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les Personnages Byzantins de I'Alexiade: Analyse Prosopographique et Synthese. Louvain-la-Neuve, Belgium: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa[неработеща препратка]
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf