Константин Комнин
| Константин Комнин | |
| византийски аристократ | |
| Роден |
1085 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 27 февруари 1147 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Исак Комнин |
| Майка | Ирина Аланска |
| Братя/сестри | Йоан Комнин Алексий Комнин Йоан Комнин Евдокия Комнима Мария Комнина |
Константин Комнин (на гръцки: Κωνσταντῖνος Κομνηνός; ок. 1085 – след 1147) е византийски аристократ, племенник на император Алексий I Комнин. Притежавал е титлите севаст и пансеваст. Около 1107 г. е управител (дука) на Верия (Бер), а по-късно става и велик друнгарий.
Константин Комнин е третият син на севастократор Исак Комнин, който е по-голям брат на император Алексий I Комнин. Майка му Ирина е аланска принцеса, братовчедка на императрица Мария Аланска. Негови братя са драчкият дука Йоан Комнин и охридският архиепископ Йоан (Адриан) Комнин.
Сведенията за живота и кариерата на Константин са оскъдни. От едно писмо на охридския архиепископ Теофилакт до Константин става ясно, че Константин е бил дука на Верия (днес Бер) и е носил титлата севаст.[1] Оскъдната информация в писмото на Теофилакт Охридски и липсата на достатъчно хронологически податки в него не позволяват да се определи времето, през което Константин е упражнявал длъжността си на верийски дука. Васил Златарски изразява становище, че в действителност Константин е бил управител на България, на която длъжност заменил Йоан Таронит в края на 1105 г. или началото на 1106 г., и че е останал на тази длъжност и по време на войната с норманите от 1107 – 1108 г.[2] Златарски приема, че Теофилакт се обръща към Константин като към дука на Верия най-вероятно заради факта, че резиденцията на Константин като управител на България се е намирала по това време във Верия, доколокото на Златарски не е му е известно градът някога да е бил център на самостоятелна административна единица или тема със същото име.[2] Тезата на Златарски обаче не се приема от други учени, в това число и от Иван Божилов, който посочва, че в края на XI и началото на XII век наистина съществува тема Верия с център Бер, и приема, че Константин е бил назначен за неин управител с титла дук.[3] Според други мнения Константин е назначен за верийски дука в периода 1091 – 1092 или през 1107 г.[4]
През 1043 г. Константин Комнин и брат му Адриан вземат участие като граждански лица в синода, провел се на 20 август, 1 октомври и 30 октомври, на който двама епископи са осъдени като последователи на богомилството. В регистрите на събитието Константин е посочен като велик друнгарий и носител на почетното звание пансеваст.
Присъствието му в качеството на пансеваст и велик друнгарий е засвидетелствано и на синода от 26 февруари 1147 г., отстранил константинополския патриарх Козма II Атик.[5]
Предполага се, че Константин Комнин е починал малко след синода от 26 февруари 1147 г., тъй като в един синодален акт, датиран към периода 1147 – 1154 г., както и в регистрите на синода от 26 януари 1156 г. като велик друнгарий вече се споменава Стефан Комнин.[6]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
От една поема на Теодор Продром, датирана от втората половина на XII век, става ясно, че Константин Комнин е бил женен за неизвестна по име жена от клановете на Антиохите и Евфорвините.[7] От своята съпруга Константин Комнин има трима сина:
- Йоан Комнин, севаст, станал монах;
- Стефан Комнин, пансеваст и велик друнгарий, член на синода от 26 януари 1156 г.
- Исак Комнин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ГИБИ IX (2) 1994 , с. 219 – 220.
- ↑ а б Златарски 1972, с. 261 – 262; ГИБИ IX (1) 1974, с. 49 – 50.
- ↑ ГИБИ IX (1) 1974 , с. 49 – 50.
- ↑ ГИБИ IX (1) 1974 , с. 58 – 59.
- ↑ Stiernon 1963, с. 193 – 194.
- ↑ Stiernon 1963, с. 198.
- ↑ Varzos 1984, с. 158.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- Златарски, Васил (1972). История на Българската държава през средните векове, Том II България под византийско владичество (1018 – 1187). София, http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_2_4.htm
- ((en)) Cawley, Charles. Chapter 1. KOMNENOS, EMPERORS 1057 – 1059, 1081 – 1185. Byzantium 1057 – 1204. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm, посетен на 3 април 2022
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1963). Notes de titulature et de prosopographie byzantines : Adrien (Jean) et Constantin Comnène, sébastes.. – Revue des études byzantines, tome 21, 179 – 198, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1963.1306, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1963_num_21_1_1306
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf
