Константин Коцев
| Константин Коцев | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1958 г. |
| Уебсайт | |
Константин Василев Коцев е български театрален и кино актьор.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 юни 1926 г. в Истанбул, Турция. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. Завършва и ВИТИЗ през 1957 г., а година по-рано участва във филма „Две победи“. След това играе в „На малкия остров“, „Инспекторът и нощта“, „Случаят Пенлеве“, „Бялата стая“, „Топло“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Шведските крале“, „Бягство в Ропотамо“, „Привързаният балон“ и др. Последната му филмова роля е в „Рапсодия в бяло“.[1]
Един от основателите и дългогодишен актьор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1958 – 1984). Играе в Драматичния тетър „Адриана Будевска“ в Бургас (1958 – 1959) и в Театър „София“ (1984 – 1990). От 1990 г. е артист на свободна практика.[1]
Член е на СБФД.
Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът „Дневникът на един луд“ на Гогол, Жевакин от „Женитба“, Крутицки от „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски, „Тартюф“ от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков – „Януари“ и „Суматоха“, както и в пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата“, поставена от Методи Андонов.
Синът му Димитър Коцев е кинорежисьор.[1]
В последните години от живота си боледува от болестта на Алцхаймер. Умира на 4 август 2007 г. на 81-годишна възраст.[1] Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1969).
- Народен артист (1980).
- Награда за филм за „Случаят Пенлеве“ (Варна, 1969).
- Награда за филм на ФИПРЕССИ за „Случаят Пенлеве“.
- Награда за най-добра мъжка роля за Гроздан в новелата „Гола съвест“ от филма „Шарен свят“ (Варна, 1971).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Дневникът на един луд“ (Максим Горки)
- „И най-мъдрият си е малко прост“ (Александър Островски) – Крутицки
- „Януари“ (Йордан Радичков)
- „Суматоха“ (Йордан Радичков)
- „Старчето и стрелата“ (Никола Русев)
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Зимно разписание“ (1989) (Димитър Начев)
- „Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
- „Безумният Журден“ (1984) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – г-жа Журден
- „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
- „Донаборник“ (1981)
- „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
- „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
- „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
- „Карола“ (1979) (Миклош Дарваш)
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол) – Жевакин
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – инспектор Бернар
- „Вълшебникът Елин Пелин“ (1976) (Елин Пелин)
- „Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Новото пристанище“ (1972) (Ст. Л. Костов) - министъра Кочев
- „Вражалец“ (1970) (Ст. Л. Костов) (Първа реализация)
- „Журналистика в Тенеси“ (1969)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) - Марв/началникът на пощата
- „Марсианска хроника“ (1968) (Рей Бредбъри)
- „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
Хумористични миниатюри
- „Адвокати“ (1970) (Иван Вазов) - адвокат
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2002 | Рапсодия в бяло | загубен старик | ||
| 2001 | Коледата е възможна (тв) | бай Спас | ||
| 1995 – 2000 | Съботна история (L'histoire du samedi) | 82 | Франция | доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
| 1995 | Гераците | |||
| 1994 | Честна мускетарска (тв) | кралят | ||
| Гръбнакът | ||||
| 1993 | Пантуди | |||
| 1990 | Индиански игри | Шаман дядо | ||
| 1991 | Бащата на яйцето (тв сериал) | 4 | България/Алжир | гипсовите Атланти |
| 1989 | Мъже без мустаци (тв сериал) | 6 | Трендафилов | |
| 1988 | Време разделно | 2 | дядо Галушко, баща на Караибрахим и Манол | |
| 1987 | Мечтатели | |||
| 1986 | Страстна неделя | поп Вечерко | ||
| 1986 | Стая за трима | |||
| 1985 | Константин Философ | 2 | монахът с товара | |
| 1984 | Наследницата (тв) | Петър Самсаров, брат на Велика Самсарова | ||
| 1984 | Събеседник по желание | чичо Ява | ||
| 1984 | Горе на черешата | Пешев | ||
| 1983 | Пясък (тв) | Сен Жан | ||
| 1983 | Черно-бяло (тв) | бай Дуда | ||
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) | 6 | монахът с товара | |
| 1983 | Равновесие | режисьорът | ||
| 1981 | Неочаквана ваканция (тв сериал) | 4 | кметът | |
| 1980 | Похищение в жълто | дядото на Васко | ||
| 1980 | Солистът | хористът | ||
| 1980 | Патиланско царство (тв сериал) | 20 | ||
| 1980 | Нощните бдения на поп Вечерко (тв) | поп Вечерко | ||
| 1979 | Много мили хора (тв) | артистът Антонов | ||
| 1979 | Роялът | Генадиев | ||
| 1979 | Габо | бръснарят | ||
| 1979 | Дулцинея Бистроева | комарджията | ||
| 1978 | Федерация на династронавтите (тв сериал) | 3 | Пею, бръснарят | |
| 1978 | Кривото патенце | дядото | ||
| 1978 | Топло | пенсионерът Снегов | ||
| 1978 | Всички и никой | даскал Славейко | ||
| 1978 | Пантелей | бай Ставри | ||
| 1977 | Темната кория (тв) | Линко | ||
| 1977 | Слънчев удар | Славов | ||
| 1977 | Хора отдалече | Спиро Сифертас | ||
| 1975 | Авантюрите на Виктор (тв сериал) | 5 | Франтов, режисьорът на работническия театър | |
| 1975 | Магистрала | железничарят | ||
| 1975 | Невероятно красивото куче Барончо | шофьорът на автобуса | ||
| 1975 | Гостът от Абърдийн (тв) | Мактавиш, гостът от Абърдийн | ||
| 1974 | Вечни времена | Босьо | ||
| 1974 | Къщи без огради | Еленко | ||
| 1973 | Грехът на стария професор | Михаил Бошков, професор по западноевропейска литература | ||
| 1973 | Бягство в Ропотамо | бай Спиро | ||
| 1972 – 1980 | Лека нощ, възрастни!.. (тв сериал) | 27 | Иван Шишков/специалистът/ пазачът/служител/служителят Игнатов | |
| 1972 | Тихият беглец | Гошо Калимански | ||
| 1972 | Автостоп | горският, лейди Макбет | ||
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Ван Алтен | ||
| 1971 | Шарен свят | 2 нов. | Гроздан Панайотов (в новелата „Гола съвест“) | |
| 1970 | Дъжд | добрия старшина от КАТ | ||
| 1970 | Езоп | България/Чехословакия | гадателят | |
| 1969 | Малки тайни (Heimlichkeiten) | ФРГ/България | Балас | |
| 1969 | Ямурлукът | |||
| 1969 | Армандо | Армандо | ||
| 1969 | Птици и хрътки | прокурор | ||
| 1968 | Шведските крале | Божко, собственик на стрелбище | ||
| 1967 | Момчето и хоризонта | рибар | ||
| 1964 | Бялата стая | Васил Радев | ||
| 1967 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | Иван Ганджулов (в 2-та новела: „Пенлеве“) редник-готвам от готварската рота | |
| 1967 | Привързаният балон | веселия | ||
| 1967 | Завръщане | |||
| 1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв) | |||
| 1964 | Веригата | войничето | ||
| 1965 | Úplne vyrízený chlap | Чехословакия | Асен | |
| 1963 | Инспекторът и нощта | д-р Колев | ||
| 1962 | Анкета | Каракостов | ||
| 1960 | Първи урок | асистентът | ||
| 1958 | Любимец №13 | |||
| 1958 | На малкия остров | Жеко | ||
| 1956 | Две победи | кларинетист | ||
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]- „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Отиде си Константин Коцев, Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine., netinfo.bg, 5 август 2007.
- ↑ Съобщение за смъртта, news.ibox.bg, 5 август 2007.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 13 октомври 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Албена Атанасова, Славата се огледа в Константин Коцев (Големият актьор празнува 80-ти рожден ден в неделя в кино „Одеон“ с „Гола съвест“) Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine., в-к Стандарт, 3 юни 2006
- Константин Коцев в
Internet Movie Database - Константин Коцев в КиноПоиск
- Константин Коцев в Кино-Театр
|
