Константин Леонтиев
 |
| Константин Леонтиев Константин Леонтиев | |
| руски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1891 г. (стар стил)
Троице-Сергиева лавра, Русия |
| Погребан | Сергиев Посад, Русия |
| Религия | православие |
| Учил в | Императорски московски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XIX век |
| Школа | Консерватизъм |
| Повлиян | Николай Данилевски Аполон Григориев |
| Повлиял | Николай Бердяев Василий Розанов |
| Константин Леонтиев в Общомедия | |
Константин Николаевич Леонтиев (на руски: Константин Николаевич Леонтьев) е руски философ, дипломат, писател, публицист, литературен критик и лекар.[1]
Консервативната му политическа философия се противопоставя на егалитарното и утилитарно влияние на Запада, разлагащо традиционния ред.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Леонтиев е роден на 25 януари (13 януари стар стил) 1831 година в имението на баща си в Кудиново, Калужка губерния, където прекарва детството си. След като завършва медицина в Москва, е военен лекар по време на Кримската война (1853 – 1856). През 1861 година се жени за дъщерята на гръцки търговец от Феодосия.
Постъпва в Азиатския департамент на Министерството на външните работи и от 1863 до 1873 година е в Османската империя на дипломатически длъжности – на Крит, в Одрин, Тулча, Янина, Зица и Солун, където е консул от 1871 до 1872 година.[1] Той е активен противник на създаването на самостоятелна Българска православна църква. Но критикува предаването по Санстефанския договор на Северна Добруджа на Румъния, тъй като смята Дунав за естествена граница, въпреки присъствието на приблизително равен брой българи и румънци в Добруджа.[2]
Излиза в оставка и повече от година е на Света гора. Връща се в Русия и живее в своето село.[1]
През 1880 година Константин Леонтиев работи за кратко като помощник-редактор във вестник „Варшавски дневник“, а през следващата година постъпва на служба в цензурата в Москва. През 1885 – 1886 година публикува основното си произведение – сборника с есета „Изтокът, Русия и славянството“ („Восток, Россия и славянство“), в която излага песимистичните си възгледи за обществото.[1]. Подобно на Николай Данилевски и Фьодор Достоевски той не приема западното консуматорско и материалистично общество, разглеждайки традиционния „византизъм“ като противоотрова срещу либерализирането на руското общество. Леонтиев е сравняван със западните философи Фридрих Ницше и Освалд Шпенглер.
През 1887 година Леонтиев тайно се подстригва за монах в Оптинския манастир. Умира на 24 ноември (12 ноември стар стил) 1891 година.[1].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Подлипки, роман (1861)
- В своем краю: Роман в 2 ч. / [Соч.] К. Н. Леонтьева. Санкт-Петербург: тип. А. А. Краевского, 1864, 177 с.
- Исповедь мужа (Ай-Бурун), повесть (1867)
- „Грамотность и народность“, статья (1868)
- „О всемирной любви (по поводу речи Ф. М. Достоевского на Пушкинском празднике)“, статья (1880)
- Воспоминания загорского грека Одиссея Полихрониадеса, роман (1876 – 1882)
- Византизм и славянство (1875)
- Из жизни христиан в Турции. В 3-х т. М., 1876
- Православный немец: Оптин. иеромонах отец Климент (Зедергольм). Варшава: В. Истомин, 1880, 76 с.
- Как надо понимать сближение с народом? / К. Н. Леонтьев. Москва: тип. Е. И. Погодиной, 1881, 29 с.
- Восток, Россия и Славянство. В 2-х т. М., 1885 – 1886. Том 1. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 2. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine.
- „Записки отшельника“, статья (1887)
- Письмо студенту (1888)
- … Национальная политика, как орудие всемирной революции: [Письма к О. И. Фудель] / К. Леонтьев. Москва: типо-лит. т-ва И. Н. Кушнерев и К°, 1889, 48 с.
- О романах графа Толстого. Анализ, стиль и веяние.: Писано в Оптиной пустыни в 1890 г.. М.: тип. В. М. Саблина, 1911, 152 с. (оригинал: „Русский вестник“, 1890, № 6 – 8)
- Письмо к свящ. Иосифу Фуделю от 19 января – 1 февраля 1891 г.
- Мое обращение и жизнь на св. Афонской горе, автобиографическая статья (впервые опубликовано в 1900)
- О Владимире Соловьеве и эстетике жизни: (По двум письмам). М.: Творч. мысль, 1912, 40 с.
- … Отшельничество, монастырь и мир: Их сущность и взаимная связь: (Четыре письма с Афона) / К. Н. Леонтьев. Сергиев Посад: Религиозно-философ. б-ка, 1913
- Собраніе сочиненій К. Леонтьева. М.: Изданіе В. М. Саблина, 1912 – 1913. Том 1. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 2. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 3. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 4. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 5. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 6. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 7. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 8. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine. Том 9. Архив на оригинала от 2022-01-27 в Wayback Machine.
- Страницы воспоминаний Константина Леонтьева, СПб.: Парфенон, 1922
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 История Генконсульства России в Салониках // Генконсульство России в Салониках. Посетен на 27 януари 2015.
- ↑ Константин Леонтиев, Территориальные отношения, „Русский мир“, СПб., 1878, № 9.
| Николай Мокеев | → | солунски руски консул (1871 – 1872) |
→ | Николай Якубовски |
|
