Константин Маковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Маковски.

Константин Маковски
Автопортрет (1856)
Автопортрет (1856)
Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Академия Петербургска императорска художествена академия
Направление Романтизъм
Академизъм
Константин Маковски в Общомедия
„Българските мъченици“. Картина на Константин Маковски. Светотатствените действия на башибозука, придружени в случая от изнасилвания, преливат чашата на търпението у европейското обществено мнение, ставайки casus belli, довел до освобождението на България

Константин Егорович Маковски (на руски: Константи́н Его́рович Мако́вский) е известен руски художник от втората половина на 19 век, портретист. Известен е най-вече с историческите си картини, пресъздаващи батални сцени от историята. Представител на романтизма и академизма, член на Императорската художествена академия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юни 1839 г. в Москва. Константин е най-възрастният син в семейството на руския счетоводител и любител-художник – Егор Иванович Маковски. Егор Маковски е основател на „натуралистичен клас“ художествена школа, която по-късно става известна като Московско училище за живопис, скулптура и архитектура. Сред семейните приятели са Карл Брюлов и Василий Тропинин. Всички деца на Егор Иванович са известни художници и освен Константин, това са Александра, Николай и Владимир. Това предопределя и насочването на Константин към изящното изкуство.

През 1851 година Константин Маковски постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Негови учители са Михаил Скоти, Аполон Мокрицки, Сергей Зарянко, всички те ученици на Карл Брюлов. През 1858 година постъпва в Императорската художествена академия в Санкт Петербург. От 1860 участва в изложби на Академията с картините „Изцеление на слепите“ (1860) и „Агенти на Лъжедимитри убиват Борис Годунов“ (1862). През 1863 година Константин Маковски, заедно с 13 други ученици, е избран да участва в конкурса за златен медал на Академията. По-късно художникът се присъединява към кръга хора на изкуството около Иван Крамской. През 1870 става член-учредител на „Асоциация на пътуващите изложби“, известна като Передвижници, продължавайки да рисува картини, посветени на всекидневния живот. Той експонира свои работи на изложения на Академията и по пътуващите изложби.

Значителна промяна в светоусещането и стила му настъпва след пътуване до Египет и Балканите в средата на 1870, след което интересите му към социалните и психологическите теми акцентират на естетиката.

От 1880 година Константин Маковски е художник на авторски портрети и исторически картини. На Световното изложение в Париж през 1889 година получава златен медал за своята картините си „Смъртта на Иван Грозни“, „Съдът на Париж“ и „Демонът и Тамара“. Превръща се в един от най-високо ценените руски художници на своето време. Някои критици го определят даже като предвестник на руския импресионизъм.

През 1915 година умира в резултат от нещастен случай-произшествие (удар от трамвай) в Санкт Петербург.

Синът на Маковски – Сергей Константинович Маковски – е известен руски културтрегер, арт критик и издател на списание „Аполон“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]