Константин Манзей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Манзей
Manzei KN.jpg

Служи наРуска империя

Дата и място на раждане
3 юни 1821 година
Дата и място на смърт
4 януари 1905 година (83 г.)
Константин Манзей в Общомедия

Константин Николаевич Манзей (22 май (3 юни) 1821 г. – 4 (17 януари), 1905 г.) е руски имперски генерал-адютант (от 19 февруари 1875 г.), генерал на кавалерията (от 30 август 1885 г.), принадлежащ към Тверския благороднически клан от шотландски произход (Маунзи).

На 19 февруари 1875 г. Константин Манзей е назначен за генерал-адютант и през същата година на 27 юли става началник на 7-ма кавалерийска дивизия, с която участва във войната с Турция през 1877 – 1878 година. За военни отличия е награден с Ордена на Белия орел с мечове и златна сабя с диаманти и надпис „За храброст“.

Манзей съставя четиритомник „История на охраната на живота на хусарите на негово величество Хусарския полк. 1775 – 1857" (Санкт Петербург, 1859 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Манзей, Константин Николаевич // Военна енциклопедия : [в 18 об.] / изд. В. Ф. Новицки ... [на руски език]
  • Милорадович Г. И. Списъкът на лицата от свитата на техните величия от царуването на император Петър I до 1886 година. - СПб., 1886г. [на руски език]
  • Манзей Константин Николаевич / / Списък към генералите по старшинство. Съставено на 1 септември 1904 г. – SPb. : Военна печатница, 1904 г. – ОТ. 15. [на руски език]
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Манзей, Константин Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​