Константин Муравиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Муравиев
български политик
Константин Муравиев 
Роден: 5 март 1893 г.
Починал: 31 януари 1965 г. (71 г.)
Народен представител в:
XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 62-то правителство (2 септември-9 септември 1944).

Народен представител е в XX (1923), XXII (1927 – 1931) и XXIII (1931 – 1934) обикновено народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от Еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му. Завършва Френския Институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915). През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

Паметна плоча пред дома на Лазар Нишков и Константин Муравиев на улица „Хан Аспарух“ № 53 в София

Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на „Обществена безопасност“ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 – 1923), министър на войната (1923).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „Соар“ и „Котидиен“ през 1927 – 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 – 1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България.[2] За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година.[3] По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.

На 31 януари 1965 г. умира в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 287 – 288. Събев оспорва информациите, според които Муравиев е завършил Робърт колеж, като се позовава на факта, че името му не се среща в ученическите списъци на колежа, както и на дипломата му от Френския институт в Цариград, съхранена в ЦДА – ф. 935К, оп. 4, а.е. 1.
  2. Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гичев министър на земеделието и държавните имоти
(31 декември 1932 – 19 май 1934)
Коста Бояджиев