Константин Настев

Константин Настев
	Константин Настев
български революционер
Роден	17 април 1880 г. Солун, Османска империя
Починал	16 ноември 1916 г. (36 г.) Грунища, Сърбия
Погребан	Зовик, Република Северна Македония
Учил в	Национален военен университет
Въоръжена борба
Награди	„За храброст“
Семейство
Баща	Насте Стоянов
Братя/сестри	Андон Стоянов; Георги Настев
	Константин Настев в Общомедия

Константин (Костадин, Кочо) Настев Стоянов е български военен, капитан, и революционер, малешевски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.^[1]

Биография

Роден е на 17 април 1880 година в Солун, Османската империя, днес в Гърция.^[2] Син е на възрожденския деец Насте Стоянов. Завършва V клас в българската гимназия в Солун в 1897 година. В 1898 година започва да учи във Военното училище в София, което завършва с чин подпоручик в 1902 година. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запаса и участва във въстанието.^[3] От 27 януари 1903 до 27 юни 1904 е в запас. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е определен за мелнишки войвода на ВМОК. В края на август 1903 година заедно с четата на мелнишкия войвода на ВМОРО Спиро Петров пренасят оръжие от Банско за въстаниците в Мелнишко. На 4 септември двете чети са открити в землището на село Пирин, под връх Кукла^[4]^[5] в Пирин, където водят драматично сражение с турски аскер, в което загива войводата Петров, заедно с шестима свои четници. Настев успява да се изтегли и продължава участието си в бойните действия.^[1]

След разгрома на въстанието Настев се връща на военна служба.

Навлиза в Македония с върховистка чета през пролетта на 1905 година. На 23 май 1905 година Чернопеев напада четата на поручик Настев, но на върховистите се явава на помощ четата на Никола Лефтеров, която напада Чернопеев в гръб. В сражението има убити и ранени и от двете страни.^[6]

Участва в Балканската война в 1912 година като командир на Втора дружина на 45^-и пехотен полк.

В 1914 година е уволнен формално от военна служба и тайно е възстановен. През август 1914 година е назначен за втори секретар в Българското консулство в Солун, където ръководи българското военното разунаване. Въпреки противодействието на гръцките служби, а от есента на 1915 година – и на службите на Съглашенските държави, успява да създаде агентурна мрежа, в която привлича италианци, турци, евреи и българи. През декември 1915 година е арестуван заедно с останалите дипломати от държавите от Централните сили, а месец по-късно е освободен от френските власти на френско-швейцарската граница. По негова молба е изпратен на фронта,^[7] където е командир на 3-та дружина на 21-ви пехотен средногорски полк.^[1]

Загива на 16 ноември 1916 година при атаката на връх Еровете при Грунища, Битолско.^[8]^[9]^[10] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[11]

По време на военната си кариера Константин Настев служи в 12^-и резервен полк и 2^-ри пехотен искърски полк.

Военни звания

Бележки

↑ ^а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 319 – 320.
↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
↑ Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. – В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр.168 – 170.
↑ Динчев, Костадин. Юнаци още комити, 1993, стр. 163 – 164.
↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 143.
↑ Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 28 – 29.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
↑ Панчевъ, Младенъ. Константинъ Настевъ // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 13 – 15.
↑ ДАА, Фонд № 1899К, оп.1

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[ЕПК2_37-1] а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 319 – 320.

[3] Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.

[4] Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. – В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр.168 – 170.

[5] Динчев, Костадин. Юнаци още комити, 1993, стр. 163 – 164.

[Елдъров_143-6] Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 143.

[7] Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 28 – 29.

[8] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.

[9] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.

[10] Панчевъ, Младенъ. Константинъ Настевъ // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 13 – 15.

[11] ДАА, Фонд № 1899К, оп.1

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]