Константин Настев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Настев
български революционер
Konstantin Nastev IMARO Krushevo.JPG
Роден
Починал
16 ноември 1916 г. (36 г.)
Константин Настев в Общомедия

Константин (Кочо) Настев Стоянов е български военен, капитан, и революционер, малешевски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Настев (в средата) с другари

Настев е роден на 17 април 1880 година в Солун, Османската империя, днес в Гърция. Син е на възрожденския деец Насте Стоянов. Завършва V клас в българската гимназия в Солун в 1897 година. В 1898 година започва да учи във Военното училище в София, което завършва с чин подпоручик в 1902 година. Присъединява се към ВМОК. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запаса и участва във въстанието.[2] От 27 януари 1903 до 27 юни 1904 е в запас. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е определен за мелнишки войвода на ВМОК. В края на август 1903 година заедно с четата на мелнишкия войвода на ВМОРО Спиро Петров пренасят оръжие от Банско за въстаниците в Мелнишко. На 4 септември двете чети са открити в землището на село Пирин, под връх Кукла[3][4] в Пирин, където водят драматично сражение с турски аскер, в което загива войводата Петров, заедно с шестима свои четници. Настев успява да се изтегли и продължава участието си в бойните действия.[1]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Настев (25-и в третата колона)

След разгрома на въстанието Настев се връща на военна служба. Участва в Балканската война в 1912 година като командир на Втора дружина на 45 пехотен полк.

В 1914 година е уволнен формално от военна служба и тайно е възстановен. През август 1914 година е назначен за втори секретар в Българското консулство в Солун, където ръководи българското военното разунаване. Въпреки противодействието на гръцките служби, а от есента на 1915 година – и на службите на Съглашенските държави успява да създаде агентурна мрежа, в която привлича италианци, турци, евреи и българи. През декември 1915 година е арестуван заедно с останалите дипломати от държавите от Централните сили, а месец по-късно е освободен от френските власти на френско-швейцарската граница. По негова молба е изпратен на фронта[5], където е командир на 3 дружина на 21 пехотен средногорски полк.[1]

Загива на 16 ноември 1916 година при атаката на връх Еровете при Грунища, Битолско.[6][7]

По време на военната си кариера Константин Настев служи в 12 резервен полк и 2-ри пехотен искърски полк.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II ч. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 37.
  2. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
  3. Тасев, Христо. Събитията в района на село Пирин през 1903 г. – В: 90 години Илинденско-Преображенско въстание, София, 1994, стр.168 – 170.
  4. Динчев, Костадин. Юнаци още комити, 1993, стр. 163 – 164.
  5. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 28 – 29.
  6. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 37.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 113.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България