Константин Небреклиев
| Константин Небреклиев | |
| български общественик | |
| Роден |
1851 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1917 г.
|
Константин (Кочо) Н. Небреклиев е български общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Небреклиев е роден в 1851 година[1] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Участва дейно в борбата за самостоятелна българска църква. Заедно с Аце Янов е един от дейните участници във възобновяването на българското читалище „Надежда“ в 1874 година, от когато е и касиер на читалището. Става учител на Тома Николов в 1881 година. Николов описва Небреклиев като:
| „ | ...виден търговец, интелигентен и член на училищното настоятелство...[2] | “ |
В 1884 година Константин Небреклиев е избран нов състав на Прилепската българска община, в който влиза и Небреклиев.[3] В 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Милан Небреклиев
- Димитър Небреклиев, български учител в Битоля, изгонен от сръбските власти на 13 юли 1913 година[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ При подписването на Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година е на 66 години.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 19.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 581.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 380 - 381.
