Константин Небреклиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Небреклиев
български общественик
Роден: 1851 г.

Константин (Кочо) Н. Небреклиев е български общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Небреклиев е роден в 1851 година[1] в град Прилеп, тогава в Османската империя. Участва дейно в борбата за самостоятелна българска църква. Заедно с Аце Янов е един от дейните участници във възобновяването на българското читалище „Надежда“ в 1874 година, от когато е и касиер на читалището. Става учител на Тома Николов в 1881 година. Николов описва Небреклиев като:

...виден търговец, интелигентен и член на училищното настоятелство...[2]

В 1884 година Константин Небреклиев е избран нов състав на Прилепската българска община, в който влиза и Небреклиев.[3] В 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. При подписването на Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година е на 66 години.
  2. Николов, Тома. Спомени от моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 19.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 581.
  4. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
     Портал „Македония“         Портал „Македония