Константин Попов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Попов.

Константин Попов
български политик
Роден: 4 юни 1917 г.
Починал: 1984 г. (66 г.)
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   

Константин Денчев Попов е български политик от БКП, инженер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Попов е роден на 4 юни 1917 г. в габровското село Длъгня. От 1945 е член на БКП. Завършва за електроинженер в Бърно, Чехословакия. Бил е главен директор на Енергохидрострой и заместник-министър на електрификацията.

Работи в системата на българската енергетика. Председател е на Комитета по енергетиката и горивата от 12 март 1966 до 9 юли 1971 г. Това е периодът на най-бурното развитие на енергетиката на НРБ. Ускорено се изграждат водни и термични централи, язовири и рудници. Започва изграждането на каскадата „Белмекен- Сестримо“, 2-та енергийни комплекса „Марица изток“, „Бобов дол“ и АЕЦ Козлодуй. Бил е заместник-председател на Комитета по промишлеността и техническия прогрес при Министерски съвет[1]. Между 1969 и 1971 е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. В периода 1971-1976 е посланик на България в Кипър. Пенсионира се през 1977 г. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 377.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 295, ISBN 954-528-790-X
- председател на Комитета по енергетика и горива[1] (12 март 1966 – 30 юни 1966) -
- министър на енергетиката и горивата (7 юли 1966 – 9 юли 1971) -
  1. с ранг на министър