Константин Симонов

Константин Симонов
Роден	15 ноември 1915 г. (стар стил) Петроград, Руска империя
Починал	28 август 1979 г. Москва, СССР
Националност	Русия
Активен период	1936–1979
Жанр	роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк
Съпруга	Наталия Гинзбург Евгения Ласкина Валентина Серова Лариса Жадова
Деца	Мария, Александра, Алексей
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Константин Симонов в Общомедия

Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург – 28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.

Биография

Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.

Творчество

• „Истински хора“ – 1938 г.
• „Приятели и врагове“ – 1948 г.
• „В името на дружбата“ – 1961 г.
• „Три тетрадки“ – 1964 г.
• „Обикновена история“ – пиеса – 1940 г.
• „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
• „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
• „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
• „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
• „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
• „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
• „Последно лято“ – роман – 1971 г.