Константин Симонов
| Константин Симонов | |
|---|---|
 |
|
| Роден | 28 ноември 1915 г. |
| Починал | 28 август 1979 г. |
| Националност | руснак |
| Жанр | роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк |
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Константин Симонов в Общомедия | |
Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург - 28 август 1979, Москва) - руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР - 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения - в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- „Истински хора“ - 1938 г.
- „Приятели и врагове“ - 1948 г.
- „В името на дружбата“ - 1961 г.
- „Три тетрадки“ - 1964 г.
- „Обикновена история“ - пиеса - 1940 г.
- „Руски хора“ - пиеса - 1942 г.
- „Руският въпрос“ - пиеса - 1946 г.
- „Четвъртият“ - пиеса - 1961 г.
- „Другари по оръжие“ - роман - 1952 г.
- „Живите и мъртвите“ - роман - 1959 г.
- „Хората не се раждат войници“ - роман - 1964 г.
- „Последно лято“ -роман - 1971 г.
