Константин Симонов

Константин Симонов Константин Симонов
руски съветски писател
Роден	15 ноември 1915 г. (стар стил) Петроград, Руска империя
Починал	28 август 1979 г. Москва, СССР
Националност	Русия
Учил в	Литературен институт Максим Горки
Награди	Червено знаме Ленин Герой на социалистическия труд Ленинска премия (1974) Сухе Батор (орден)
Литература
Период	1936–1979
Жанрове	роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк
Течение	социалистически реализъм
Семейство
Баща	Михаил Симонов
Майка	Александра Оболенска
Съпруга	Наталия Гинзбург Евгения Ласкина Валентина Серова Лариса Жадова
Деца	Мария, Александра, Алексей
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Константин Симонов в Общомедия

Константин Симонов през 1943 г.

Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург – 28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.

Биография

Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.

Творчество

• „Истински хора“ – 1938 г.
• „Приятели и врагове“ – 1948 г.
• „В името на дружбата“ – 1961 г.
• „Три тетрадки“ – 1964 г.
• „Обикновена история“ – пиеса – 1940 г.
• „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
• „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
• „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
• „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
• „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
• „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
• „Последно лято“ – роман – 1971 г.