Константин Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Стефанов
български просветен деец
Константин Стефанов и Иван Радулов в 1904 година, Ню Йорк.
Константин Стефанов и Иван Радулов в 1904 година, Ню Йорк.

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища
Константин Стефанов в Общомедия

Константин Димитров Стефанов (на английски: Constantine Stephanove) е български филолог просветен деец от Македония,[1] професор в Софийския университет,[2] публицист, дипломат и първият българин, възпитаник на Йейлския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефанов при завършването си в Йейл, 1899 година

Константин Стефанов е роден в 1879 година в протестантско семейство в Банско, тогава в Османската империя, днес България. Брат е на отвлечената при аферата „Мис Стоун“ през 1901 година Катерина Цилка. Учи в Банско. В 1892 година завършва Американския колеж в Самоков. Заминава за САЩ и учи в академията Монсън в Масачузетс. В 1899 година завършва магистратура по английска литература в Йейлския университет.[2] Специализира философия в Берлинския университет през 1902 година.[3][4] Председател е на Българско-американския македонски комитет в САЩ през 1902 г., в който участват Иван Радулов, Алберт Сониксен, Георги Чакалов и други.[5]

Корица на „Ние македонците“, 1919

По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година придружава английския кореспондент на вестник „Дейли НюзДжон Макдоналс, когото запозвана с проблемите на българското национално-освободително движение и среща с ръководители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Властите го заподозират в революционна дейност и го арестуват. Освободен е след застъпничеството на Макдоналд.[3]

След въстанието става представител на Върховния македоно-одрински комитет в Америка. Има сблъсък с лидера на българската емиграция доктор Станислав Шумков, който го обвинява в гъркофилия. Този конфликт изглежда е отзвук от конфликта по това време между ВМОК и ВМОРО. В резултат Стефанов се оттегля от участие в македонските дела и става проповедник на Българската мисионерска църква.[6]

В края на 1904 г. той се връща в Европа като български аташе в Атина във възобновеното дипломатическо представителство. Става редовен преподавател по английски език и литература в Софийския университет на 1 октомври 1906 година.[7] През 1913 – 1915 години Стефанов е в мисията на България в Лондон. От 5 март 1923 г. е избран за хоноруван доцент по английски език и литература в рамките на новоучредената специалност „германистика“. Пет години по-късно през 1928 г. в университета се създава самостоятелна специалност „английска филология“, чийто ръководител става Стефанов. От 5 декември 1935 година е професор. Работи в университета до 20 октомври 1937 година, когато напуска поради болест.

Автор е на Българо-английски речник (първо издание през 1908 г. и второ през 1931 година),[8] както и на англо-български речник (1918).[3] През 1919 година публикува в Берн на английски език книгата си „Българите и англо-саксонството“ (The Bulgarians and Anglo-Saxondom").[9]

След Първата световна война Стефанов развива активна дейност в полза на македонските българи. През януари 1920 година публикува в „Джърнъл ъв Интернешънъл Рилейшънс“ части от брошурата си „Тракийският въпрос“ (The Question of Thrace), издадена в Берн през 1919 г.[10] През същата година, отново в Берн, издава „Ние македонците“ (We, the Macedonians).[11] Стефанов е член на Македонския научен институт.[12] Член е на Американското географско дружество, дописен член на Централното бюро на Британските университети.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Създаване на българо-американски македонски комитет в САЩ през 1904 г.. // Дедо Лазко. Посетен на 22 януари 2015.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 290.
  3. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 291.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  5. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре, том 1 (1860 – 1944). Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“; Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 242.
  6. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре, том 1 (1860 – 1944). Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“; Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 244.
  7. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 167 – 169.
  8. Стефанов, Константин. Пълен Българо-Английски Речник (Включая: лексикон на географически, исторически, собствени и пр. имена, таблица на английските неправилни глаголи, метрология и др.). Интернационалната книжарница на Ив. х. Николов, 1914. Посетен на 11 юли 2017.
  9. Stephanove, Constantine. The Bulgarians and Anglo-Saxondom. Paul Haupt, Librairie academique, 1919. Посетен на 12 юли 2017.
  10. Stephanove, Constantine. The Question of Thrace. // The Journal of International Relations. Т. 10. January 1920. с. 350-363. Посетен на 13 юли 2017.
  11. Stepahonove, Constantine. We, the Macedonians. Reprinted by the Macedono-Bulgarian Central Committee, 1919. Посетен на 13 юли 2017.
  12. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 243.
     Портал „Македония“         Портал „Македония