Константин Тренчев (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за революционерът от Берово. За профсъюзния деятел вижте Константин Тренчев.

Константин Тренчев
революционер
Царевоселската Илинденска организация през 1942 година
Царевоселската Илинденска организация през 1942 година

Роден
1895 година
Починал
1969 година (74 г.)

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“

Константин (Коста) Николов Тренчев е лекар, хуманист и борец за Независима Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 май 1895 година[1] Посочена е и датата 15 май[2] Самият Тренчев пише в спомените си, че точната дата не му е известна, но смята, че е роден около празника Св. Константин и Елена и поради това е кръстен Костадин.[3] в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Баща му, Никола, е член на църковната управа в селото, деец на ВМОРО.[4]

Първоначалното си образование Константин Тренчев завършва в родното си село, след което учи в Скопие. В 1914 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. По време на Междусъюзническата война, брат му Евтим, който е мобилизиран в българската армия, е пленен от гръцки части и умира в лагер на осторв Трикери. Майка му, София и сестра му са изнасилени и убити от гръцки войници, превзели Владимирово.[5]

По време на Първата световна война служи като поручик в Допълняющия македонски (13 септември – 5 ноември 1915) и 64 пехотен полк (6 ноември 1915 – 25 април 1919) на 11 Македонска дивизия.[6] На фронта пише стихотворението „На Христо Чернопеев“, комедията „Любовта на ротния писар“ (1916), автобиографичната драма „Освобождение или Черната ръка“ (1918) и др.[7] Награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.[8] След уволнението си от военна служба се завръща в Македония. От 1921 до 1928 година учи Медицина във Виена. Във Виена участва в работата на Македонския студентски съюз в чужбина, както и на Македонската федеративна организация. Сътрудничи на вестник „Македонско съзнание“.[9] От 1928 година работи като лекар във Владимирово.

През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония е избран за председател на Царевоселския клон на Илинденската организация.[10]

След създаването на Социалистическа република Македония в рамките на Югославия заедно с Коста Терзиев и Васил Иванов от Струмица основава организацията „ВМРО 1945“, чрез която изпращат меморандум до Великите сили и ООН за създаване на самостоятелна и независима държава Македония. След това Константин Тренчев е арестуван и съден от югославските власти. Обвинен от прокурора, че е стар български агент и че изпълнява нареждания на Иван Михайлов, Тренчев отговаря, че в една независима Македония, за каквато се бори ВМРО няма да има преследване на никоя народност, най-малко на българската. Още повече, че хората в Македония не правят такава разлика между понятието „българин" и „македонец", каквато властите в Югославия съзнателно налагат с точно определени политически цели.[11] Осъден е на смърт, но под международен натиск присъдата е заменена със затвор. До 1954 година е в затвора в Идризово.

Умира през 1969 година в Скопие[12].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 347.
  2. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 120.
  3. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 360.
  4. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 35 – 37.
  5. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 93, 125 – 126
  6. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 348.
  7. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 128, 296 – 298, 300 – 301, 322 – 330.
  8. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  9. Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 283 – 284, 297.
  10. Присѫтствующъ. Общо годишно събрание на д-во „Илиндень“ въ Куманово. // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 10.
  11. Гоцев, Димитър Г. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., София, 1998, с. 30 – 31.
  12. Објавена книга за д-р Константин Тренчев, борец за независна Македонија, www.plusinfo.mk, 14 януари 2013 г.