Константин Хадзиапостолу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин
Κωνσταντίνος
гръцки духовник
Роден
1850 г.
Починал
1923 г. (73 г.)

Константин (на гръцки: Κωνσταντίνος) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1850 година на Тенедос със светското име Хадзиапостолу (Χατζηαποστόλου).[1] Племенник е на митрополит Никодим Воденски.[2] От 1876 година учи в Семинарията на Халки, която завършва в 1880 година.[1] Служи като проповедник във Воденската и в Бурсенската епархия.[1] При управлението на патриарх Йоаким III Константинополски става подсекретар на Светия синод. Заема поста до септември 1886 година, когато подава оставка при Йоаким IV Константинополски.[1] Става йеродякон.

На 8 юни 1887 година е избран за титулярен дафнуски епископ при Мелнишката митрополия със седалище във Валовища. На 12 юни е ръкоположен за презвитер от митрополит Гервасий Халдийски. На следния 13 юни в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за дафнуски епископ. Ръкополагането е извършено от митрополит Герман Родоски в съслужение с митрополитите Гавриил Самоски и Гервасий Халдийски.[1] Като дафнуски епископ става популярен като проповедник и в града и по селата, които той посещава често.[3] Епископ Константин от 28 август 1891 до 11 януари 1892 година е наместник на Мелнишка епархия след смъртта на митрополит Прокопий. На 11 януари 1892 година е избран за литицки митрополит в Ортакьой.[4]

На 30 април 1894 година е избран за наследник на Александър като мелнишки митрополит. В 1895 година при превземането на Мелник по време на Четническата акция на Македонския комитет е принуден да бяга от града, облечен в кадънски дрехи.[5]

На поста остава до 23 март 1899 година, когато е уволнен поради конфликт с местната гръцка община.[6] Оттегля се в Иверския манастир на Света гора.[1]

На 22 август 1906 година е избран за митрополит на Ганоската и Хорска епархия.[7][1] На 10[1] или 12 май 1909 година[8] става последен анхиалски митрополит. Така и не успява да заеме катедрата си в Анхиало, България, и живее в Цариград до смъртта си на 27 юни / 10 юли 1923 година.[1][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Αγχιάλου κυρός Κωνσταντίνος. (1850-1923). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 2017-09-20.
  2. Κερκινέογλου, Απόστολος. Νικόδημος Κομνηνός Ανδρέου, μητροπολίτης Βοδενών κ.α.. // ΔΙΑΚΕΚΡΙΜΕΝΟΙ ΤΕΝΕΔΙΟΙ. Посетен на 2014-08-13.
  3. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. с. 92. Посетен на 11 януари 2014 г.
  4. Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. с. 93. Посетен на 11 януари 2014 г.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония. том 1, София, 1933, стр. 58.
  6. http://www.aposerres.gr
  7. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 57. Посетен на 2014-08-12.
  8. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 125.
  9. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησίων της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 71.
Методий дафнуски епископ
(8 юни 1887 – 11 януари 1892)
Василий
Игнатий литицки митрополит
(11 януари 1892 – 3 май 1894)
Василий
Александър мелнишки митрополит
(3 май 1894 – 1899)
Леонтий
Константий ганоски и хорски митрополит
(22 август 1906 – 12 май 1909)
Серафим
Василий анхиалски митрополит
(12 май 1909 – 10 юли 1923)
последен
     Портал „Македония“         Портал „Македония