Константин Хирл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Хирл
Konstantin Hierl
германски политик
Константин Хирл през 1941 г.
Константин Хирл през 1941 г.

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Константин Хирл в Общомедия

Константин Хирл (на немски: Konstantin Hierl, 19351945) е висш член и функционер на управляващата НСДАП в Нацистка Германия.

Той е един от най-значимите ръководители на Третия райх и сред най-близките съратници на Хитлер още преди идването му на власт. Придобива званието "райхсарбайтсфюрер" - глава на имперската служба по трудова повинност (RAD), вж. Служба за трудова повинност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 24 февруари 1875 в баварския град Парсберг. Служил е в кайзеровата армия, а после - в райхсвера. През 1919 майор Хирл изпраща своя подчинен на събрание на Германската работническа партия. Хитлер става член на тази организация, която под негово ръководство укрепва и се превръща в печално известната НСДАП.

Длъжностен флаг на К. Хирл

На 5 юни 1931 г. Хирл оглавява подкрепяната от държавата "Доброволна трудова служба", обслужвала мащабни строителни и селскостопански проекти и набирала голям брой сезонни работници от цялата страна. В годините на стопанската криза в Германия през 1930-те години поради изключително голямата безработица организацията придобива огромна популярност и влияние. По това време Константин Хирл вече е високопоставен партиен функционер на НСДАП и умело идентифицира успехите на Трудовата служба с дейността на своята партия. През 1933 организацията е преименувана в Национал-социалистическа трудова служба (Nationalsozialistischer Arbeitsdienst, NSAD), а през 1934 — в Имперска трудова служба (Reichsarbeitsdienst, RAD). Константин Хирл несменяемо управлява тази организация до края на войната.

През 1943 г. Хирл получава звание райхслайтер (имперски лидер) на НСДАП, а през 1943 г. е назначен за имперски министър. На 24 февруари 1945 г. получава висшата германска награда Германски орден.

След войната е осъден и прекарва няколко години в трудов лагер. Умира на 23 септември 1955 в Хайделберг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]