Константин Щъркелов
| Константин Щъркелов | |
|---|---|
| български художник | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Награди | Орден " Св. Александър“ ІV степен Орден „ Кирил и Методий“ І степен |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Учители | проф.Иван Мърквичка |
| Направление | пейзаж, портрет |
| Семейство | |
| Баща | Георги Щъркелов |
| Майка | Мария Щъркелова |
| Съпруга | Соня Стойкова |
| Деца | Весела Щъркелова, Богдана Щъркелова |
| Уебсайт | shtarkelov.info |
| Константин Щъркелов в Общомедия | |
Константин Георгиев Щъркелов е български художник-пейзажист, майстор на акварела.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 март 1889 г. в София.
На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя – Милан и Георги. Дъщерята на Милан – Мария се омъжва за художника Никола Аврамов.
През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.
„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.
След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено, обявен е за „чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец“.[1]
Умира на 29 април 1961 г. в София.
Личният му архив се съхранява във фонд 2046К в Централния държавен архив.[2]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
„Есен край София“ (1914), „Белоградчишките скали“ (1922), „Пейзаж. Река“ (1928), „Каналето край Вардар“ (1941), „Полски букет“ (1955), „Настроение“ (1961) и др.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“ в два тома, 1980 – 1987, т. 2
- Константин Щъркелов, „Животоописание“, ИК „Парнас“, С., 1999
- Чудомир, Дневник (1947 – 1967), ЕИ „LiterNet“ Варна, 2004 [3]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Константин Щъркелов в Рисувалното училище, 1907 г.
Константин Щъркелов в ателието си, 20-те години на XX век
Константин Щъркелов (вдясно) и Григор Василев (вляво), 1915 г.
Константин Щъркелов, 1920 година
Константин Щъркелов, 1933 година
Паметна плоча на мястото на дома на Щъркелов на ул. „Аксаков“ 6
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Неделчева, Десислава. Пантеизъм и декоративност. // liternet.bg.
- ↑ Щъркелов, Константин Георгиев (1889 – 1961). // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 28 май 2020 г.
- ↑ liternet.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пламена Димитрова – Рачева „Константин Щъркелов – безсмъртно дело в изкуството“
- 130 години от рождението на Константин Щъркелов – Станчева, Елисавета П. – в-к „24 часа“, бр. 209, 3 август 2019 г.
|