Константин Щъркелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Щъркелов
български художник
Роден
Починал
29 април 1961 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Уебсайт http://shtarkelov.info/

Константин Георгиев Щъркелов (25 март 1889 – 29 април 1961) е именит български художник-пейзажист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в София през 1889 г., учил се в Русия и София. Майстор на акварела. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Той създаде школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

През 1915 Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя. Милан има дъщеря Мария, омъжена за художника Никола Аврамов.

След 9 септември К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. [[|мини|308x308пкс| Брошура – изложба на художника от 1935 г. ]]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

„Есен край София“ (1914), „Белоградчишките скали“ (1922), „Пейзаж. Река“ (1928), „Каналето край Вардар“ (1941), „Полски букет“ (1955), „Настроение“ (1961) и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“ в два тома, 1980 – 1987, т. 2
  • Константин Щъркелов, „Животоописание“, ИК „Парнас“, С., 1999
  • Чудомир, Дневник (1947 – 1967), ЕИ „LiterNet“ Варна, 2004 [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]