Константин Щъркелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Константин Щъркелов
български художник
Роден
Починал
29 април 1961 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Учители проф.Иван Мърквичка
Направление пейзаж, портрет
Уебсайт http://shtarkelov.info/
Константин Щъркелов в Общомедия

Константин Георгиев Щъркелов (25 март 1889 – 29 април 1961) е именит български художник-пейзажист. Майстор на акварела.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1889 г. Учи в Русия и София. През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка.

Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя. Милан има дъщеря Мария, омъжена за художника Никола Аврамов.

След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.

Портрет, 1921 г.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

„Есен край София“ (1914), „Белоградчишките скали“ (1922), „Пейзаж. Река“ (1928), „Каналето край Вардар“ (1941), „Полски букет“ (1955), „Настроение“ (1961) и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“ в два тома, 1980 – 1987, т. 2
  • Константин Щъркелов, „Животоописание“, ИК „Парнас“, С., 1999
  • Чудомир, Дневник (1947 – 1967), ЕИ „LiterNet“ Варна, 2004 [1]
Снимка на изгорелия дом на Константин Щъркелов след бомбардировките над София по време на Втората световна война
Паметна плоча на мястото ба дома на Щъркелов на ул. "Аксаков" 6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]