Константи Галчински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Константи Галчински
Konstanty Ildefons Gałczyński
полски поет
Портрет на Константи Илдефонс Галчински, 1947 г.
Портрет на Константи Илдефонс Галчински, 1947 г.

Роден
Починал
6 декември 1953 г. (48 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Псевдоним Каракулямбро
Семейство
Баща Константи Галчински
Майка Ванда Цецилия Лопушинска
Съпруга Наталия Авалишвили-Галчинска
Деца Кира Галчинска;
Константи Илдефонс Галчински

Уебсайт http://www.kigalczynski.pl/
Константи Галчински в Общомедия

Конста̀нти Илдѐфонс Галчѝнски (на полски: Konstanty Ildefons Gałczyński) е полски поет лирик и сатирик. Поезията му е пропита с фантастика и народна гротеска.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война родителите му се преместват в Москва (1914 – 1918), където Галчински започва да учи в полското училище. Завършва гимназия във Варшава. Следва класическа и английска филология във Варшавския университет, където защитава дипломна работа върху творчеството на несъществуващия английски поет от XIX в. Морис Гордън Чийтс (през целия си живот се отличава с необикновен артистизъм, склонност към маскаради и псевдоними).

Дебютира през 1923 г. Става част от групата Квадрига, принадлежи към столичната бохема. През 1930 г. се жени за Наталия Авалишвили и отначало живее с жена си в Берлин (1931 – 1933), където работи като културно аташе към посолството на Полша, а след това във Вилнюс (1934 – 1936). Във Вилнюс се ражда дъщеря му Кира, това е и градът, оставил най-дълбока следа в лириката му. Става близък на националистическото движение, публикува в дясното списание Prosto z mostu. Мобилизиран след окупацията на Полша от Съветския съюз, първоначално е в съветски, а след това в германски плен. След войната живее за кратко в Брюксел и Париж. Завръща се в Полша през 1946 г.

Умира на 6 декември 1953 г. на 48-годишна възраст, в резултат от третия си инфаркт.

Галчински е прототип на Делта или Трубадурът, героя на Чеслав Милош в книгата му „Поробеният разум“ (1953).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-известният му роман е „Порфирион Магаренцето, или Клубът на крадците на свещени вещи“ – 1929 г.

Поеми:

  • „Краят на света“ – 1930 г.;
  • „Ниобе“ – 1951 г.;
  • „Вит Ствош“ – 1952 г. и др.

Стихосбирки:

  • „Омагьосан фаетон“ – 1948 г.;
  • „Сватбени халки“ – 1949 г. и др.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сервус, Мадона“. Превод от полски Първан Стефанов. София: Народна култура, 1966, 135 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша