Конституционно незащитено слово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Подстрекателство към непосредствено предстоящи беззакония не се счита изказване защитено от свободата на словото, произтичаща от Първата поправка на американската конституция. Това е настоящият стандарт за това докъде се простират рамките на защитената свобода на словото, установен от американския Върховен съд вследствие на делото Бранденбърг срещу Охайо (1969)[1]. Делото Бранденбърг допълнително уточнява какво е "ясна и съществуваща опасност" - стандарт за свобода на словото посочен вследствие на делото "Шенк срещу САЩ" (1919)[2], и отхвърля предишното решение от делото "Уитни срещу Калифорния [3], че самото подстрекаване към незаконни действия може да се счита незащитено слово и съответно извън закона. Според настоящето тълкуване, подстрекателство към непосредствено предстоящо извършване на незаконни действия не попада в категорията на свободно слово и не е защитено от Първата поправка, ако

действията на говорещия подтикват към нарушение на закона, 
което е едновременно вероятно и непосредствено предстоящо.

Макар точната дефиниция на "непосредствено предстоящо" да е обтекаема, съдът намира достатъчно добра отправна точка в делото Хес срещу Индиана (1973).[4]. В този случай съдът намира думите на Хес в рамките на защитената реч, понеже неговото изказване "...се равнявало само на не повече от подстрекаване към незаконни действия, но в неопределен бъдещ момент..."[5] и следователно не достига критериите за непосредствено предстоящо противозаконно действие.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Advocacy of Unlawful Action and the Incitement Test

Източници[редактиране | редактиране на кода]