Конституционно незащитено слово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Подстрекателство към непосредствено предстоящи беззакония не се счита изказване защитено от свободата на словото, произтичаща от Първата поправка на американската конституция. Това е настоящият стандарт за това докъде се простират рамките на защитената свобода на словото, установен от американския Върховен съд вследствие на делото Бранденбърг срещу Охайо (1969)[1]. Делото Бранденбърг допълнително уточнява какво е "ясна и съществуваща опасност" - стандарт за свобода на словото посочен вследствие на делото "Шенк срещу САЩ" (1919)[2], и отхвърля предишното решение от делото "Уитни срещу Калифорния [3], че самото подстрекаване към незаконни действия може да се счита незащитено слово и съответно извън закона. Според настоящето тълкуване, подстрекателство към непосредствено предстоящо извършване на незаконни действия не попада в категорията на свободно слово и не е защитено от Първата поправка, ако

действията на говорещия подтикват към нарушение на закона, 
което е едновременно вероятно и непосредствено предстоящо.

Макар точната дефиниция на "непосредствено предстоящо" да е обтекаема, съдът намира достатъчно добра отправна точка в делото Хес срещу Индиана (1973).[4]. В този случай съдът намира думите на Хес в рамките на защитената реч, понеже неговото изказване "...се равнявало само на не повече от подстрекаване към незаконни действия, но в неопределен бъдещ момент..."[5] и следователно не достига критериите за непосредствено предстоящо противозаконно действие.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Advocacy of Unlawful Action and the Incitement Test

Източници[редактиране | редактиране на кода]