Конфедерация на независимите синдикати в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Конфедерация на независимите синдикати в България
Информация
Друго име Общ работнически професионален съюз (1945 – 1972)
Български професионални съюзи (1972 – 1990)
Акроними КНСБ
Тип Профсъюз
Предшественик Български работнически съюз
Основана 1945 г.
Седалище София
Президент Пламен Димитров
Членове 275 762
Сайт http://www.knsb-bg.org/

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е профсъюз в България и най-голямата неправителствена организация в страната с общ брой членове 275 762 души. Тя е призната за национално представителна с решение на Министерски съвет № 635 от 26 юли 2012 г. за срок от 4 години. КНСБ обединява 35 синдикални федерации и съюзи, които са нейни основни членове, както и редица асоциирани членове. Президент на КНСБ е Пламен Димитров, а вицепрезиденти на Конфедерацията са Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков.

Създаден през 1945 година под името Общ работнически професионален съюз, профсъюзът е една от основните казионни обществени организации на комунистическия тоталитарен режим в България.[1] През 1972 година се преименува на Български професионални съюзи, а през 1990 година приема сегашното си име.

История[редактиране | редактиране на кода]

При тоталитарния режим[редактиране | редактиране на кода]

След национализацията на частната собственост и ликвидирането на останалите партии и опозицията профсъюзите в България се превръщат в междинно звено между партията и трудещите се, оперират на принципа на демократическия централизъм и признават ръководната роля на партията.

Общият работнически професионален съюз (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в София и обединява 32 масови браншови профсъюза. Той е формиран на основата на създадения след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година казионен Български работнически съюз, който след Деветосептемврийския преврат е поставен под контрола на Българската комунистическа партия.[1] През 1948 г. 90% от работниците членуват в профсъюзите. Основните фигури на всяко предприятие стават директорът, партийният секретар и председателят на профкомитета.

На ІІІ-ия конгрес през 1951 г. е създаден нов ръководен орган – Централен съвет на професионалните съюзи. На VІІ-ия конгрес (1972) Съюзът е преименуван на Български професионални съюзи (БПС), а Централният съвет на професионалните съюзи става Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС), избиран от конгреса и съставен от председател, негови заместници и членове. Приет е Кодекс на труда. След 1962 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те са подчинени на решенията на партийните конгреси и се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията. Създава се Движение за комунистически труд и рационализаторското движение. Мястото и ролята на профсъюзите е определена като „комунистическо възпитание“ на трудещите се. При редките трудови конфликти винаги заемат страната на държавата, която е и основният работодател в страната. Така по време на стачките в тютюневата промишленост през 1947 и 1953 година те участват активно в преследванията на работници, участвали в тях. Членството в казионните профсъюзи, както и заплащането на членски внос, е практически задължително за всички работещи в страната.[1]

През 1987 г. за пръв път в историята на профсъюзите при социализма новият Устав дава определена автономност на профсъюзната организация, за първи път тя може самостоятелно да взима решения за задачите си, формите и средствата за работа. По това време 98% от хората членуват в профсъюз и се предлага членството да е на доброволна основа.

След 1990 година[редактиране | редактиране на кода]

На XI-ия извънреден конгрес на БПС, проведен на 12 февруари 1990 г., се учредява Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е и първият конгрес на новосъздадената Конфедерация. Председател на КНСБ, при учредяването на организацията, става проф. Кръстьо Петков, а през 1997 г. за председател е избран проф. д-р Желязко Христов, д.м., който ръководи Конфедерацията до 15 септември 2010 г.

На 12 октомври 2010 г. за изпълняващ длъжността президент след кончината на проф. д-р Желязко Христов, д.м., е избран вицепрезидентът Пламен Димитров. След проведеното тайно гласуване на VІІ конгрес на КНСБ, което се провежда на 2 и 3 май 2012 г., Комисия по избора с председател Петър Бунев (председател на Синдиката на железничарите в България) обявява избора на Пламен Димитров за президент на КНСБ. За вицепрезиденти са избрани Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков, които заедно с Пламен Димитров формират новото конгресно ръководство на Конфедерацията.

 В цялостната си дейност КНСБ е подкрепена от своите партньори.

Като всяка публична организация с демократична структура, КНСБ има своите колективни органи на управление. Висшият ръководен орган е Конгресът. Той се свиква веднъж на 5 години и има изключителни правомощия:

1. избира Ръководство на КНСБ и ръководство на Централната контролна комисия

2. приема Програма и Резолюции

3. приема, допълва и променя устава на КНСБ

Между конгресите, дейността на КНСБ се направлява от ръководен орган Координационен съвет. Към него са изградени постоянно действащи помощни органи. Оперативното ръководство на КНСБ между конгресите се осъществява от Изпълнителен комитет, чиято дейност се контролира от КС.

За по-добра координация на синдикалните политики и структури е създадена Централа на КНСБ. В нея отделните дейности са разпределени между отделните направления. Общото ръководство на централата се осъществява от Кабинет на Президента. Особено важно място при разработването на синдикални политики заемат изследователските и научни разработки на Института за социални и синдикални изследвания. Едно от най-важните изследвания на ИССИ е „Издръжка на живота“. Част от наличните разработки на института са публикувани в Библиотека.

В национален мащаб има изградена мрежа от регионални офиси и общински синдикални съвети. В тяхната дейност те са подпомогнати от доверена на синдиката адвокатура.

С наличната структура КНСБ представлява и защитава правата и интересите на българските работници и служители, както по спазването на техните права, така и чрез предоставяне на индивидуални консултации. Като синдикат КНСБ отдава голямо значение на колективното трудово договаряне като основен инструмент за ефективна защита правата и интересите на работниците и служителите.

От 1995 г. КНСБ е приета за член на Европейската конфедерация на профсъюзите, която е институционален партньор на Европейската комисия. Представителите на КНСБ участват активно в работата на Европейския икономически и социален съвет.

Изминалите 26 години са период на значимо присъствие на КНСБ в обществено-политическото пространство в България, както и сред европейската и международна синдикална общност. Със своите действия КНСБ се превърна в двигател на конституирането на новата система на индустриални отношения и социално партньорство и има неоспорим и значителен принос в европеизацията на трудовото и социалното законодателство в България.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • а б в Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 157 – 158.