Конфедерация на независимите синдикати в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е най-голямата неправителствена организация с общ брой членове 275 762 души. Тя е призната за национално представителна с решение на Министерски съвет № 635 от 26 юли 2012 г. за срок от 4 години. КНСБ обединява 35 синдикални федерации и съюзи, които са нейни основни членове, както и редица асоциирани членове. Президент на КНСБ е Пламен Димитров, а вицепрезиденти на Конфедерацията са Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков.

История[редактиране | редактиране на кода]

КНСБ е създадена на 12 февруари 1990 г., когато се провежда първият конгрес на Конфедерацията. Неин председател става проф. Кръстьо Петков, а през 1997 г. за председател е избран проф. д-р Желязко Христов, д.м., който ръководи Конфедерацията до 15 септември 2010 г.

На 12 октомври 2010 г. за изпълняващ длъжността президент след кончината на проф. д-р Желязко Христов, д.м., е избран вицепрезидентът Пламен Димитров. След проведеното тайно гласуване на VІІ конгрес на КНСБ, което се провежда на 2 и 3 май 2012 г., Комисия по избора с председател Петър Бунев (председател на Синдиката на железничарите в България) обявява избора на Пламен Димитров за президент на КНСБ. За вицепрезиденти са избрани Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков, които заедно с Пламен Димитров формират новото конгресно ръководство на Конфедерацията.

 В цялостната си дейност КНСБ е подкрепена от своите партньори.

Като всяка публична организация с демократична структура, КНСБ има своите колективни органи на управление. Висшият ръководен орган е Конгресът. Той се свиква веднъж на 5 години и има изключителни правомощия:

1. избира Ръководство на КНСБ и ръководство на Централната контролна комисия

2. приема Програма и Резолюции

3. приема, допълва и променя устава на КНСБ

Между конгресите, дейността на КНСБ се направлява от ръководен орган Координационен съвет. Към него са изградени постоянно действащи помощни органи. Оперативното ръководство на КНСБ между конгресите се осъществява от Изпълнителен комитет, чиято дейност се контролира от КС.

За по-добра координация на синдикалните политики и структури е създадена Централа на КНСБ. В нея отделните дейности са разпределени между отделните направления . Общото ръководство на централата се осъществява от Кабинет на Президента. Особено важно място при разработването на синдикални политики заемат изследователските и научни разработки на Института за социални и синдикални изследвания. Едно от най-важните изследвания на ИССИ е „Издръжка на живота”. Част от наличните разработки на института са публикувани в Библиотека.

В национален мащаб има изградена мрежа от регионални офиси и общински синдикални съвети. В тяхната дейност те са подпомогнати от доверена на синдиката адвокатура.

С наличната структура КНСБ представлява и защитава правата и интересите на българските работници и служители, както по спазването на техните права, така и чрез предоставяне на индивидуални консултации. Като синдикат КНСБ отдава голямо значение на колективното трудово договаряне като основен инструмент за ефективна защита правата и интересите на работниците и служителите.

От 1995 г. КНСБ е приета за член на Европейската конфедерация на профсъюзите, която е институционален партньор на Европейската комисия. Представителите на КНСБ участват активно в работата на Европейския икономически и социален съвет.

Изминалите 26 години са период на значимо присъствие на КНСБ в обществено-политическото пространство в България, както и сред европейската и международна синдикална общност. Със своите действия КНСБ се превърна в двигател на конституирането на новата система на индустриални отношения и социално партньорство и има неоспорим и значителен принос в европеизацията на трудовото и социалното законодателство у нас.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]