Концептуално изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Концептуално изкуство е течение в изкуството, което възниква през 20. век.

„Фонтан“ (1917) на Марсел Дюшан, фотография Алфред Стиглиц.

Френският художник Марсел Дюшан проправя пътя за това направление с една от най-значимите си творби „Fountain“ (на български Фонтан) (1917). Фонтанът се счита за творба, която променя лицето на изкуството, разширявайки границите на изкуството и предефинирайки ролята на художника.

„Погледни, прочети думите“ на Иля Кабаков, Мюнстер.
„Програмираните машини на Неон“, инсталация на Маурицио Болонини, Болоня.
„Научно доказана картина за картините“ на Себастиян Бинек, 2010.

През 1961 г. терминът „концептуално изкуство“ е изкован от художника Хенри Флинт и употребен в едноименна статия, отпечатана в прото-Fluxus изданието Антология на операции по сдобиването с късмет.[1]

През 1970 г. в Културния център на Ню Йорк (днес центъра 2 Columbus Circle) е организирана първата мащабна изложба („Conceptual Art and Conceptual Aspects“), посветена на концептуалното изкуство.

Терминът получава различен смисъл в текстове на Йозеф Косут и от англичаните от групата Изкуство и език, които изхвърлят конвенционалния арт обект и го заместват с документално критическо изследване на социалния, философския и психологическия статус на художника. До средата на 1970-те години концептуалното изкуство се разгръща в публикации, индекси, представления, текстове и картини.

Значими художници концептуалисти[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ermanno Migliorini, Conceptual Art, Florence: 1971
  • Klaus Honnef, Concept Art, Cologne: Phaidon, 1972
  • Ursula Meyer, ed., Conceptual Art, New York: Dutton, 1972
  • Lucy R. Lippard, Six Years: the Dematerialization of the Art Object From 1966 to 1972. 1973. Berkeley: University of California Press, 1997.
  • Gregory Battcock, ed., Idea Art: A Critical Anthology, New York: E. P. Dutton, 1973
  • Jürgen Schilling, Aktionskunst. Identität von Kunst und Leben? Verlag C.J. Bucher, 1978, ISBN 3-7658-0266-2.
  • Juan Vicente Aliaga & José Miguel G. Cortés, ed., Arte Conceptual Revisado/Conceptual Art Revisited, Valencia: Universidad Politécnica de Valencia, 1990
  • Thomas Dreher, Konzeptuelle Kunst in Amerika und England zwischen 1963 und 1976 (Thesis Ludwig-Maximilians-Universität, München), Frankfurt am Main: Peter Lang, 1992
  • Robert C. Morgan, Conceptual Art: An American Perspective, Jefferson, NC/London: McFarland, 1994
  • Robert C. Morgan, Art into Ideas: Essays on Conceptual Art, Cambridge et al.: Cambridge University Press, 1996
  • Tony Godfrey, Conceptual Art, London: 1998
  • Alexander Alberro & Blake Stimson, ed., Conceptual Art: A Critical Anthology, Cambridge, Mass., London: MIT Press, 1999
  • Michael Newman & Jon Bird, ed., Rewriting Conceptual Art, London: Reaktion, 1999
  • Anne Rorimer, New Art in the 60s and 70s: Redefining Reality, London: Thames & Hudson, 2001
  • Peter Osborne, Conceptual Art (Themes and Movements), Phaidon, 2002 (See also the external links for Robert Smithson)
  • Alexander Alberro. Conceptual art and the politics of publicity. MIT Press, 2003.
  • Michael Corris, ed., Conceptual Art: Theory, Practice, Myth, Cambridge, Mass.,: Cambridge University Press, 2004
  • Daniel Marzona, Conceptual Art, Cologne: Taschen, 2005
  • John Roberts, The Intangibilities of Form: Skill and Deskilling in Art After the Readymade, London and New York: Verso Books, 2007
  • Peter Goldie and Elisabeth Schellekens, Who's afraid of conceptual art?, Abingdon [etc.]: Routledge, 2010, 152 p.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Flynt Jr., Henry A.. Essay: Concept Art. // henryflynt.org. Посетен на 6 декември 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]