Концентрационен лагер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Концлагер)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Концентрационният лагер Бухенвалд

Концентрационният лагер (концлагер) е голям център за масово задържане, предназначен за политически затворници, както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без съдебен процес. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за принудителен труд (т.нар. трудови лагери), представяни като трудово-изправителни институции (такива са ГУЛАГ и много от нацистките лагери) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на терористи (например американската база в Гуантанамо). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. лагери на смъртта).

Причините за попадане в концлагер по правило са политически, рядко и по изключение криминални. Концлагерът не е затвор, в него вкарват хора без присъда или с формални присъди, в които причините не отговарят на последствията. Другото съществено отличие между затвор (или „обикновен“ военнопленнически лагер) и концлагер е, че вътрешният ред в концлагера и продължителността на престоя се определят по независещ от затворника начин, служителите в него не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции, и не подлежат на регулация извън създалата ги система. Нов момент е въведен от американците през 21 век – дори списъкът на задържаните в концлагери не се обявява и не подлежи на контрол.

Първи концлагери: Куба, Британска Южна Африка, Намибия[редактиране | редактиране на кода]

Според някои автори, идеята за създаване на концлагери принадлежи на испанските колониални власти в Латинска Америка. В частност, американската изследователка Ан Апълбаум твърди, че първото подобие на концлагер се е появило в Куба още през 1895 г., по времето, когато тази страна е била колония на Испания.

Опитът на испанците (или американците) е възприет от британците при създаването на концлагери за бурските семейства в Южна Африка по време на Англо-бурската война (1899 – 1902) г. Целта на създаването на „лагери за концентрация“ (именно тогава се появява и терминът) е да се лишат бурските партизани от възможности за снабдяване и поддръжка, като се съберат фермерите в специално определени места. Понеже снабдяването на лагерите е било изключително лошо, в тях е царила висока смъртност.

Към пролетта на 1901 г. британски концентрационни лагери са създадени по цялата окупирана територия на бурските републики – в Барбъртън, Хайдълбърг, Йоханесбург, Клирксдорп, Мидълбърг, Почефстром, Стандъртън, Феринигинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин и други места. В тях англичаните затварят над 200 хиляди души, основно жени и деца, което е около половината от бялото население на бурските републики. В течение само на една година – от януари 1901 до януари 1902 година – в концлагерите умират от глад и болести около 17 хиляди човека, предимно деца. През април 1901 г. в Йоханесбургския лагер умират почти 70% от намиращите се там деца до осемгодишна възраст.

Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в Намибия (Юго-Западна Африка) през 1904 г. за борба с въстаниците от племето херреро.

Гърция – Първи концлагер в Европа[редактиране | редактиране на кода]

Гърция създава първия концлагер в Европа на 18 юни 1913 г. Той е специално предназначен само за македонски българи от гражданското население и пленени български войници. Това е лагерът на о. Трикери, където само за 3 месеца са унищожени според различните изследвания между 1000 и 7000 българи. През октомври 1913 г. военнопленниците са освободени, но съдбата на останалите българи е неизвестна. Сведения за този лагер дава чехът Владимир Сис, който през 1914 г. посещава острова, намира масовите гробове на избитите българи и ги фотографира.

Концлагери през Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Концлагери в Румъния[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. румънските власти създали в Молдова специални лагери, в които депортирали над 25 хиляди българи и българи мюсюлмани, гагаузи, татари от Южна Добруджа. Много от тях загиват от недохранване и болести. [1].

Концлагери в Турция[редактиране | редактиране на кода]

По време на арменския геноцид през 1915 г. са създадени лагери в Хам, Хомс и до Дамаск в Сирия за депортиране на арменци, през които от август 1915 г. до 1919 г. преминали над 130 000 арменци. Освен тях са създадени лагери и до градовете Баб, Мескене, Ракка, Зиарет, Семга, Рас-ул-Айн, и в крайния пункт на керваните на смъртта – Дейр ез-Зор. В тези лагери депортираното население се държи под открито небе, лишава се от вода и храна. Гладът и епидемиите стават причина за висока смъртност, особено сред децата. По свидетелството на различни източници, в някои от лагерите остават живи няколко стотици от десетки хиляди депортирани. През март 1916 г. турското правителство решава да унищожи останалите живи депортирани арменци, които наброяват около 200 хил. човека.[2]

Концлагери в Австро-Унгария[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война австро-унгарските власти създават концлагера в Талерхоф (провинция Щирия). Там са задържани жителите на Галиция и Буковина, симпатизиращи на Русия. В официалния рапорт на фелдмаршал Шлеер от 9 ноември 1914 година се съобщава, че в Талерхоф в този момент се намират 5700 русофили. Общо от 4 септември 1914 до 10 май 1917 през лагера преминават повече от 20 хиляди човека. Само за първата година и половина са загинали около 3 хиляди задържани.

Концентрационни лагери за сърби има в Добож (46 хиляди), Арад, Нежидер, Дьор.

Концлагери в СССР[редактиране | редактиране на кода]

Първият концлагер в Русия е създаден в Холмогори през 1920 г. по личното указание на Ленин. През 1920-те години в съветските лагери е въведен принудителен труд на задържаните, а след образуването на специалното ведомство (ГУЛАГ) лагерите за принудителен труд стават важна част от съветската система за задържане.

Концлагери във Финландия[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на гражданската война от 1918 г., около 75 000 комунисти са били задържани в концентрационни лагери. 125 човека са убити, а приблизително 12 000 задържани са умрели от глад, болести и издевателства.

По време на Втората световна война финландската армия окупира Източна Карелия, където са създадени концентрационни лагери за съветски граждани от славянски произход, насилствено заселени в т.н. Карело-Финска република от други краища на СССР по заповед на Сталин. Първият лагер е основан на 24 октомври 1941 г. в Петрозаводск.

Числеността на задържаните във финландските концлагери е:

Общо на територията на Източна Карелия са действали 13 финландски концентрационни лагери, през които са преминали 30 хиляди човека. Около една трета от тях са загинали[3].

Концлагери през Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Концлагери в Царство България[редактиране | редактиране на кода]

По време на участието на България във Втората световна война, прогерманското правителство създава система от концлагери, в които депортира противници на политиката си. По-известни лагери са Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик. По същото време се създава и лагерът на остров Белене, използван и по време на тоталитарното управление след 9.9.1944 г.

Концлагери в Хърватия[редактиране | редактиране на кода]

През август 1941 е създадена система от лагери на територията на Независимата хърватска държава (виж. Хърватия), активно сътрудничеща с Германия, на 60 километра от Загреб, в района на градчето Ясеновац.

На изток от Ясеновац се намира лагер № 1 – до селата Брочици и Крапе; лагер № 2 – на брега на Сава и Струга, около 3 километра на северозапад от Ясеновац; лагер № 3 – бившия тухлен завод на Озрен Бачич, в устието на Лони, на три километра по течението от Ясеновац.

Мнозинството от жертвите са сърби и евреи.

Концлагери в Нацистка Германия[редактиране | редактиране на кода]

Първият концентрационен лагер в Германия е бил създаден почти веднага след идването на Хитлер на власт, през 1933 г. Той е разположен в предградието на градчето Дахау (близо до Мюнхен).

През 1937 г. недалеч от Ваймар е построен концлагерът Бухенвалд, известен с надписа над входа Jedem das Seine („Всекиму своето“). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. човека.

По заповед на Хайнрих Химлер от 27 април 1940 година е създаден концлагерът Освиенцим, предназначен за масово унищожение на хора. На 14 юни 1940 г. е пристигнал първият транспорт – 728 поляка.

На територията на Полша, Австрия, Чехия, Латвия и други източноевропейски страни са съществували също лагерите Маутхаузен, Заксенхаузен, Треблинка, Саласпилс и много други.

Официално признати от правителството на ФРГ са следните концентрационни лагери (1939 – 1945 гг.)[4][5][6]

  1. Арбайтсдорф (Германия)
  2. Аушвиц/Освиенцим/Биркенау (Освиенцим, Полша)
  3. Берген-Белзен (Германия)
  4. Бухенвалд (Германия)
  5. Варшава (Полша)
  6. Грос-Розен (Германия)
  7. Дахау (Германия)
  8. Кауен (Каунас, Литва)
  9. Плашов (Краков, Полша)
  10. Заксенхаузен (Германия)
  11. Майданек (Люблин, Полша)
  12. Маутхаузен (Австрия)
  13. Мителбау-Дора/Дора-Нодрхаузен (Германия)
  14. Нацвайлер (Франция)
  15. Нойенгаме (Германия)
  16. Нидерхаген-Вевелсбург (Германия)
  17. Равенсбрюк (Германия)
  18. Рига-Кайзервалд (Латвия)
  19. Файфара/Вайвара (Естония)
  20. Флосенбург (Германия)
  21. Херцогенбуш (Дания)
  22. Щутхоф (Полша)
  23. Собибор (Полша)

Концлагери след войната и в наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Концлагери в Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Гърция открива най-зловещия си и най-голям концлагер в пролетта на 1947 г. на о. Макронисос. Той е затворнически комплекс от лагер за интернирани, военен затвор, казарми и т.н. През него по различни оценки са репресирани от 50 000 до 100 000 души, много от които са македонски българи. В 1960 г. комплексът е окончателно закрит и дейността му постепенно е поета от военните затвори.

Концлагери в Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Най-печално известният концлагер в Югославия в годините след Втората световна война е Голи оток. В него са репресирани стотици хиляди души, голяма част от които македонски българи, а също и такива от западните покрайнини. Тук са интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените са изпращани в наказателно-поправителните „домове“ в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията – в лагера „Билеча“. Тези концлагери са ползвани успешно за подтискане на всяка съпротива срещу комунистическата власт на Тито.

Британски концлагери[редактиране | редактиране на кода]

Нови китайски села в Малайзия[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 50-те години в хода на войната срещу прокомунистическите партизани, английските власти на Малайзия в изпълнение на плана на ген. Харолд Бригс насилствено преместват в охраняеми селища над 500 000 души. Селищата получават името „New Village“.

Американски концлагери[редактиране | редактиране на кода]

Концлагери в Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Най-известен е затворът в Абу Граиб, който е използван първоначално от Саддам Хюсеин за измъчване и екзекутиране на дисиденти, а впоследствие и от американските военни за задържане и измъчване на терористи.

Списък на 11 от общо 16-те лагера за заподозрени в Ирак, които англо-американските окупационни власти поддържат:

  1. Абу Граиб, на 35 км западно от Багдад. Това е най-големият концентрационен комплекс, който обхваща 3 лагера. Един от тях е Кемп Виджилант. В него са затворени арестанти с „висока разузнавателна стойност“, разделени на три категории, съответно в „черни“, „сиви“ и „бели“ списъци. Другият, Кемп Ганси, има 5 отделения в зависимост от тежестта на подозрението. Третият лагер е за обикновени затворници. Известен е като Селблок, т.е. килиен блок. Има и медицинско крило.
  2. Кемп Бука до гр. Ум Каср. В доклада на генерал Тагуба този лагер е посочен като място, където 800-на полицейска бригада на военната полиция е вършила издевателства над лагерници, преди да бъде преместена в Абу Граиб.
  3. Кемп Уитфорт (бившата военновъздушна база Талил) на юг от Багдад.
  4. Ал Русафа в Багдад (бивш депортационен затвор Тасфират).
  5. Ал Кадимия (женски лагер) в Багдад.
  6. Ал Карх (само за юноши) в Багдад.
  7. Ал Дивания.
  8. Лагер за задържане в Тикрит.
  9. Лагер за задържане в Мосул.
  10. Кемп Ашраф (или МЕК) близо до ал Рамади.
  11. Кемп Кропър. В този лагер, разположен недалеч от багдадската аерогара, са затворени „обекти с най-голяма разузнавателна стойност“. Това са лагерници, заподозрени в активно участие в иракската съпротива.

Българско участие: Официално в България лагерът „Ашраф“ се води за бежанци от Иран. От 11 април 2006 там има българска охранителна рота.[7] Тя се грижи за вътрешния ред, въоръжена е само с електрошокови палки.

Концлагери в Куба[редактиране | редактиране на кода]

Американската база Гуантанамо на остров Куба от 2002 започва да служи и за концентрационен лагер. Към началото на 2007 в този лагер се намират повече от 700 затворници, държани без съдебно решение, единствено на базата на подозрението, че са свързани с тероризма. [8]

Концлагери в Русия[редактиране | редактиране на кода]

По време на първата война в Чечения 1994 – 1997 руските сили откриват множество лагери за чеченски граждани, наречени „филтрационни лагери“. Някои от големите филтрационни лагери са в Моздок, Северна Осетия, и в Ставропол и Пятигорск в Южна Русия. [9]

След втората война в Чечения на територията на републиката са отворени филтрационни лагери предимно в руски военни бази като в Хатуни, Ханкала, Чернокозово, в които хиляди чеченци са подложени на мъчения, побои и изнасилване.[10]

Сведения за мъченията, за ямите, в които са държани затворниците и за изнудването за пари на близките им дава Анна Политковская, задържана в лагер от руските военни по нареждане на ФСБ.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тервелския край по време на войните
  2. Арменски геноцид
  3. С. С. Авдеев. Немецкие и финские лагеря для советских военнопленных в Финляндии и на временно оккупированной территории Карелии г.г. Петрозаводск, 2001.
  4. Информация о материалах, хранящихся в службе розыска Международного Красного Креста (г. Арользен, Германия) [1]
  5. Автор: К. Валтер, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел. Ужасите, за които не знаем. // Дойче веле България. Посетен на 2013-07-21.
  6. История и цивилизация за 10 клас. Рива & Прозорец & Просвета. С. 2001.
  7. Сайт на правителството: Охранителна рота във военно-хуманитарна мисия в лагера „Ашраф“
  8. Безправието не върши работа в борбата срещу тероризма, Deutsche Welle 10,01.2007
  9. Mistreatment and Abuse of Detainees by Russian Forces, an excerpt from a Human Rights Watch report
  10. Hundreds of Chechens Detained in „Filtration Camps“, Human Rights Watch
  11. Интервю с Анна Политковска в радио „Эхо Москвы“, 23.02.2001
  • Бруно Бетелхейм."Просветено сърце".
  • 50 Years of Chinese New Village in Malaysia (Chinese: 馬來西亞華人新村50年 作者:林廷輝、宋婉瑩) ISBN 983-9673-65-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]