Конявска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конявска планина
Поглед към първенеца на планината връх Виден
Поглед към първенеца на планината връх Виден
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.389° с. ш. 23.027° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Област Кюстендил
Част от Милевско-Конявска планинска група
Най-висок връх Виден
Надм. височина 1487,1 m
Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg
Конявска планина в Общомедия
Кюстендил (в средата) и Конявска планина (на заден план вляво)

Конявска планина (Конява планина, Коньовска планина) е планина в Западна България, част от Милевско-Конявската планинска група, във физикогеографската област Краище, разположена на територията на Пернишка и Кюстендилска област. Най-голямата по площ планина в Краището.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, деление, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена между следните морфографски единици:

на североизток – Радомирската котловина;
на изток и югоизток – Дупнишката котловина;
на югозапад – Кюстендилската котловина;
на север – долината на река Струма я отделя от Рудина планина;
на северозапад – Земенският пролом на река Струма я отделя от Земенска планина;
на изток – чрез седловина висока 710 m в района на село Делян се свързва с планината Верила;
на югоизток – в района на град Дупница, долината на река Джерман я отделя от Рила;
на юг – Скринският пролом на река Струма я отделя от северната част (Руенска планина) на планината Влахина.

Като цяло планината може да се раздели условно на 5 части:

Западна част (Риша планина) – между Земенският пролом на река Струма и Конявския проход, връх Риш (1442,6 m);
Централна (Същинска част) – между Конявският проход и долината на Углярска река, връх Виден (1487,1 m);
Колош – между долините на реките Углярска и Разметаница, връх Колош (1313,8 m);
Източна част (Гологлавски височини) – между долината на река Разметаница и Дупнишката котловина, връх Манастирище (1094,4 m);
Южна част (Поглед планина) – между шосето Кюстендил – Дупница и Скринският пролом на река Струма, връх Поглед (962,2 m).

Дължината на планината от северозапад на югоизток е около 37 km, а ширината – до 20 km. В югоизточната ѝ част по двата бряга на река Разметаница е разположена историко-географската област Разметаница, която на практика представлява котловинно понижение.

Особености на релефа, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината в западната и централната част е плоско, разположено на около 1200 – 1300 m н.в. На изток от връх Колош, в Гологлавските височини и на юг в Поглед планина то се понижава. Западните и южните ѝ склонове, обърнати към долината на река Струма са стръмни, а северните към Радомирската котловина са стъпаловидни.

Най-голямо разпространение в планината имат горноюрските седименти – глинести шисти и варовици. В по-малко количество на североизток се намират средноюрски седименти – конгломерати, пясъчници и глини. Второ място по разпространение заемат среднотриаските седименти – варовици и доломити. Долнотриаските седименти са представени от песъкливи шисти, пясъчници и конгломерати. От другите скали се срещат кристалинни шисти в западните части и масивни скали в западните и източните части. Делувиални наслаги се намират по перфиерията на планината и по големите речни тераси. Алувиалните наслаги са характерни за Чокльово блато, което е запълнено с торф и за речните дъна[1]. Широко разпрострнение имат и карстовите форми.

Води, почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Цялата планина попада във водосборният басейн на река Струма. Реките, които извират от нея са леви притоци на Струма – Оролачка река, Блатешница, Шегава, Лява река и др., леви притоци на река Арката (ляв приток на Струма) и десни притоци на река Джерман – Разметаница и др. Почвената покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Северните склонове на планината са обрасли с широколистни гори (бук, дъб, габър и др.), а южните са обезлесени.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В планината и по нейните подножия са разположени 2 града и 57 села.

Транспорт, туризъм[редактиране | редактиране на кода]

През планината и по нейните подножия преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа на България:

По цялото северозападно и западно подножие на планината по долината на река Струма през Земенският пролом преминава участък от трасето на жп линията София – Перник – Гюешево. В югоизточната ѝ част през историкогеографската област Разметаница преминава и целият участък на трасето на жп линията Дупница – Бобов дол.

Конявската планина предоставя отлични условия за любителите на безмоторното летене – парапланеристи и делтапланеристи.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кюстендилската котоловина и ограднитѣ и части, Гунчевъ, Гунчо Ст., София, 1934, с.39 – 41