Коняри (Леринско)
| Коняри | |
| — село — | |
  Коняри  Коняри  Коняри | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | изселено души (?) |
Коняри или Койняри е бивше село в Република Гърция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Землището на Коняри е разположено на територията на дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, на 22 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 17 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северния край на Леринското поле на самата граница със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Коняри е българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Куйнавите като българско село.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, селото е споменато два пъти - веднъж като Койнаре (Koïnaré) със 75 домакинства и 175 жители българи и 200 цигани, и втори път като Койнарити (Koïnariti) е посочено като село в Леринска каза със 75 домакинства с 210 жители цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Горно Коняри има 280, а в Долно Коняри - 390 жители турци.[3]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83 и 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
| |||||||||||||||||||||||
