Кон на Пржевалски
Кон на Пржевалски | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
![]() Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Кон на Пржевалски в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii) или Азиатският кон, е разпространен в Централна Азия в региона Джунгария. Днес той е единственият див кон, който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г.[2]
На дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни.
Обитава открити тревисти равнини на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на храна предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.
В зоологическата градина в Добрич има 7 коня на Пржевалски, единствените на Балканския полуостров. Един екземпляр от този вид има и в зоопарка в Ловеч.[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Equus ferus przewalskii. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Boyd, L. и др. Equus ferus ssp. przewalskii. // 2011 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2011. Посетен на 8 март 2012.
- ↑ Добрич.com – Единственото на Балканския полуостров семейство Пржевалски има нов потомък Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.