Кон на Пржевалски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кон на Пржевалски
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Нечифтокопитни (Perissodactyla)
семейство:Коне (Equidae)
триб:Equini
род:Същински коне (Equus)
вид:Див кон (E. ferus)
подвид:Кон на Пржевалски (E. f. przewalskii)
Научно наименование
(Поляков, 1881)
Разпространение
Синоними
  • Equus przewalskii Поляков, 1881
Кон на Пржевалски в Общомедия
[ редактиране ]

Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), наричан и Азиатски кон, е единственият див кон, който се среща на свобода в природата (към 21.век).

Разпространен е основно в Централна Азия, в региона Джунгария. Видът е застрашен от изчезване (и в средата на 20.век - почти напълно изчезнал), Правени са някои успешни експерименти за развъждането му, както и за интродукция[2] и към 2023 г. вероятно популацията му брои около 2700 - 3600 броя, включително отглежданите в плен.

Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. и наименован на него.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

На дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. То е набито, гърдите - широки, шията - къса, главата - голяма, ушите - малки.

Краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива.

Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката на коня на Пржевалски са черни.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Конете на Пржевалски обитават открити тревисти равнини и се хранят с тяхната растителност. Живеят на стада до 20 индивида, които при недостиг на храна предприемат миграции.

Много предпазливо животно, способно да развие при бягане големи скорости.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

След 11 месеца бременност ражда по 1 малко; кобилите раждат легнали (според Севда Венкова, директор на Добричкия зоопарк/Зоо-център Добрич към 2007 г.).

В България, коне на Пржевалски са отглеждани в Зоопарка в Ловеч (поне 1 екземпляр), както и в зоологическата градина в Добрич. В нея на тях е отделена широка площ, върху която се разполага стадо от десетина животни, включително малките (към 2019 - 7 коня на Пржевалски, през 2020 г. - вероятно 9.[4] Първоначално двойката (Куна и Игор), живяла и размножавала се в този зоопарк е единствената на Балканския полуостров - към 2007 г. вече има 2 кончета, които са мъжки, впоследствие й се раждат и 2 женски).[5] Съществува организирана инициатива за размножаване и реинтродукция на вида, в която той е партньор (координира се от специалисти по опазването му в Чехия и Швейцария, а мястото на заселването на вече готовите - над 2 годишни - коне е Монголия). Във водения в Прага регистър на отглежданите от хора коне на Пржевалски, около 2007 г. е имало вписани към 100 за континента Европа.[6]

Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.

Източници[редактиране | редактиране на кода]