Копаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копаново
Κοπανός
Копаново.jpg
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 48 m
Население (2001) 2 144 души
Пощенски код 590 35
Телефонен код 23320-41
Бюст на речния бог Олганос от II век след Хр., открит в Копаново и изложен в Берския археологически музей
Бюстове на мъж и жена от края на IV век, открити в Копаново, Солунски археологически музей

Копаново или Горно Копаново (среща се и формата Купаново, на гръцки: Κοπανός, Копанос, до 1953 година Άνω Κοπανός, Ано Копанос[1]) е село в Република Гърция, част от дем Негуш в област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Копаново има 2 144 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Сланица в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио) на железопътната линия Бер (Верия) - Воден (Едеса). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 7 километра в източна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век селото е в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Епано Копанос (Epano-Copanòs), Берска епархия, живеят 200 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Купаново живеят 175 българи християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Купаново има 232 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според отчет на Солунската българска митрополия в Горно Копаново работи българско училище с учител Христо Попанастасов от Воденско.[5]

В 1910 година в Горно Копаново (Άνω Κοπανός) има 185 жители екзархисти.[6]

На 1 март 1911 година между Горно и Долно Копаново гръцка чета убива двама селяни. Преследвана от войсково отделение, четата се оттегля, но се натъква на друга войскова част и в сражението дава три жертви.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Копаново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Горно Копаново (Άνω Κοπανός) като село населено с „26 семейства славомакедонци“.[8] При преброяването от 1913 година в селото има 98 мъже и 112 жени.[9]

В 1920 г. селото е посочено с 25 къщи на християни славяни.[10] В 20-те години в селото са заселени 186 понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Горно Копаново е смесено (местно-бежанско[9]) селище с 94 бежански семейства и 374 жители бежанци.[11]. В 1953 година селото е прекръстено само на Копанос, тъй като Долно Копаново е прекръстено на Хариеса.[12]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 210 души
  • 1920 - 228 души
  • 1928 - 647 души
  • 1940 - 968 души
  • 1951 - 1181 души
  • 1961 - 1383 души
  • 1971 - 1567 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Копаново
  • Гърция Аргир Карабатаков, участник в Гръцката война за независимост
  • Гърция Стойо Арабаджиев (Στόγιο Αραμπατζί, Стойо Арабадзи), Георги Танасов (Γεώργιος Θανάσι, Георгиос Танаси), Мицо Карабатаков (Μήτσι Καραμπατάκης, Мици Карабатакис) и Христо Трайков (Χρίστος Τράιος, Христос Трайос), гръцки андартски дейци и епитропи на гръцките училища в района на Копаново[14]
Починали в Копаново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Κοπανός - Κοπανός
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1902, стр. 144.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  5. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Боровоје Милојевић, Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  14. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, σ. 30.
     Портал „Македония“         Портал „Македония