Коперник (програма)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за програмата за наблюдение на Земята. За полския лекар и астроном, живял през Ренесанса вижте Николай Коперник.

Лого на програмата Коперник
Псевдо-цветово изображение на земеделска земя в Саудитска Арабия, заснето от спътник Sentinel-2A от програмата Коперник. Кръговете са образувани от поливните системи.
Радарно изображение на част отАзорските острови, заснето от спътник Sentinel-1A от програмата Коперник. Изображението е обработено, за да изобрази цвета на океана в синьо и земната повърхност в цветове близки до естествените.

Коперник (на английски: Copernicus) е програма на Европейския съюз за наблюдение и мониторинг на Земята, която цели да предоставя информация в областта на околната среда и сигурността и да осигурява подкрепа за политиките на Европейския съюз[1]. До 2012 г. програмата носи името Глобална система за сигурност на околната среда (ГМОСС) (на английски: Global Monitoring for Environment and Security (GMES))[2]. Програмата е основана на партньорство между Европейския съюз, Европейската космическа агенция и държавите членки[1]. Тя предоставя информационни услуги на базата на данни получени от сателитни наблюдение на Земята и от наземни станции[3]. Данните и информацията по програмата Коперник се предоставят чрез платформи за разпространение на данни изцяло свободно и безплатно[1]. Програмата е най-голямата платформа в света за напълно безплатно предоставяне на информация и данни за наблюдение на Земята[4].

Програмата Коперник се изпълнява с помощта на специална група спътници на Европейския съюз, наречени „Sentinel“, които предоставят данни от космоса за Земята. Използват се и допълнителни данни от други спътници и програми извън Коперник, предоставени от Европейската космическа агенция, от Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), от държавите — членки на ЕС, както и от други държави или търговски доставчици. В допълнение, програмата използва и сведения от локални системи за измервания (in situ). Заедно с предоставянето на данните, програмата Коперник предоставя и услуги за наблюдение на атмосферата, морската среда, земната повърхност, промените в климата, управление на извънредни ситуации и сигурността, които трансформират спътниковите и in situ данни в информация с добавена стойност, като ги обработват, анализират и обединяват с други източници[5].

Общият бюджет за разработка и изпълнение на програмата Коперникус надхвърля 7 млрд евро. От започването на програмата през 1998 до 2013 г. размерът на общото финансиране от страна на ЕС и ЕКА е над 3,2 млрд евро[6]. За периода от началото на 2014 г. до 31 декември 2020, финансовият пакет за изпълнение на дейностите по програмате е в размер на 4,29 млрд евро.[1]. Допълнително, през юни 2018г. Европейската Комисия предлага бюджет от 5,8 милиарда евро за програмата за периода 2021 — 2027 г.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на програмата Коперник се поставя през май 1998 г. с манифеста в Бавено. По това време е предложена под името Глобална система за сигурност на околната среда (ГМОСС) и основната й цел е да осигури необходимите данни и информация за справяне с нарастващите екологични проблеми в отговор на задълженията поети от ЕС в протокола от Киото[8][9]. През 2004 г. Европейската комисия подписва споразумение с Европейската космическа агенция и поставя началото на космическия компонент на програмата[9]. Първите услуги започват да се предоставят през 2011 г., а през 2012 г. програмата е преименувана на Коперник в чест на Николай Коперник[9][2]. Разгръщането на космическия компонент започва с извеждането на първия спътник Sentinel-1A на 3 април 2014 г. До 2018 г. са изведени общо 6 спътника от специалните мисии на програмата[9].

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Коперник се състои от три компонента, които са свързани по между си:

  • компонент, свързан с предоставянето на услуги, който предоставя информация за наблюдение на атмосферата, морската среда, земната повърхност, промени на климата, както и за управление на извънредни ситуации и сигурност;
  • космически компонент, който осигурява данни от космически наблюдения. Този компонент включва специални мисии, осъществявани в рамките на програма и допринасящи мисии извън програмата, които допълват данните, получавани от специалните мисии;
  • in situ компонент, който гарантира достъп до наблюдения посредством инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати, плавателни съдове и наземни инсталации[1].

Космически компонент[редактиране | редактиране на кода]

Космическият компонент на програмата Коперник осигурява данни от космически наблюдения и се състои от два типа спътникови мисии - специални мисии, които се осъществяват в рамките на програмата и са съставени от спътници, наречени Сентинели (на английски: Sentinel), както и мисии от други космически агенции и оператори, наречени "Допринасящи мисии". Компонентът се допълва и от наземен сегмент, чрез който данните се предават поточно и се предоставят безплатно за услугите на програмата. Специалните мисии се разработват от ЕКА с помощта на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) за някои от тях. ЕКА създава и механизъм за интегриране, хармонизиране и координиране на достъпа до всички данни от множеството различни сателитни мисии в тясно сътрудничество с националните космически агенции, EUMETSAT и операторите на допринасящите мисии[10].

В момента следните групи от спътници от специалните мисии са в орбита и носят различни инструменти за наблюдение на сушата, океана и атмосферата[10]:

  • Sentinel-1 осигурява радарни изображения за всякакви метеорологични условия за земните и океанските услуги
  • Sentinel-2 осигурява оптични изображения с висока разделителна способност за земни услуги
  • Sentinel-3 осигурява оптични, радарни и алтиметрични данни с висока точност за морските и сухопътните услуги
  • Sentinel-5p, предшественикът на Sentinel-5, предоставя данни за наблюдение на атмосферния състав и се явява междинна мисия между Envisat и бъдещата Sentinel-5

Бъдещите мисии Sentinel-4 и Sentinel-5 ще предоставят данни за наблюдение на атмосферния състав от геостационарна орбита и полярна орбита. Те няма да бъдат самостоятелни спътници, а инструменти, носени от следващото поколение метеорологични спътници: Meteosat 3G(MTG) и MetOp. Мисията Sentinel-6 ще предоставя данни от радарната алтиметрия за измерване на глобалната височина на морската повърхност, главно за оперативна океанография и за проучвания на климата[10].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на програма „Коперник“// посетена на 9 октомври 2018
  2. а б Европейска комисия - Съобщение за медиите Copernicus: ново име за европейската програма за наблюдение на Земята // посетена на 15 октомври 2018
  3. Изпълнителна агенция по околна среда - Европейска програма за наблюдение на Земята (Copernicus)// посетена на 9 октомври 2018
  4. Българско национално радио - Програма "Коперник" - безплатна информация от космоса// посетена на 9 октомври 2018
  5. Copernicus.eu - Brochure Copernicus - Europe's eyes on Earth // посетена на 15 октомври 2018
  6. COM(2011) 831 - Съобщение от Комисията до Европейския Парламент, до Съвета, до Европейския Икономически и Социален Комитет и до Комитета на Регионите// посетена на 9 октомври 2018
  7. Европейска комисия - Съобщение за медиите - Бюджет на ЕС: Космическа програма в размер на 16 милиарда евро ще стимулира космическото лидерство на ЕС след 2020 г. // посетена на 9 октомври 2018
  8. GEO Polymorphic Cloud - Програма Коперник // посетена на 9 октомври 2018
  9. а б в г Copernicus.eu - Copernicus: 20 years of History // посетена на 9 октомври 2018
  10. а б в ESA Copernicus Space Component // посетена на 15 октомври 2018

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]