Коперник (програма)
Тази статия е за програмата за наблюдение на Земята. За полския лекар и астроном, живял през Ренесанса вижте Николай Коперник.
Коперник (на английски: Copernicus) е програма на Европейския съюз за наблюдение и мониторинг на Земята, която цели да предоставя информация в областта на околната среда и сигурността и да осигурява подкрепа за политиките на Европейския съюз.[1] До 2012 г. програмата носи името Глобална система за сигурност на околната среда (ГМОСС) (на английски: Global Monitoring for Environment and Security (GMES)).[2] Програмата е основана на партньорство между Европейския съюз, Европейската космическа агенция и държавите членки.[1] Тя предоставя информационни услуги на базата на данни получени от сателитни наблюдение на Земята и от наземни станции.[3] Данните и информацията по програмата Коперник се предоставят чрез платформи за разпространение на данни изцяло свободно и безплатно.[1] Програмата е най-голямата платформа в света за напълно безплатно предоставяне на информация и данни за наблюдение на Земята.[4]
Програмата Коперник се изпълнява с помощта на специална група спътници на Европейския съюз, наречени „Sentinel“, които предоставят данни от космоса за Земята. Използват се и допълнителни данни от други спътници и програми извън Коперник, предоставени от Европейската космическа агенция, от Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), от държавите членки на ЕС, както и от други държави или търговски доставчици. В допълнение, програмата използва и сведения от локални системи за измервания (in situ). Заедно с предоставянето на данните, програмата Коперник предоставя и услуги за наблюдение на атмосферата, морската среда, земната повърхност, промените в климата, управление на извънредни ситуации и сигурността, които трансформират спътниковите и in situ данни в информация с добавена стойност, като ги обработват, анализират и обединяват с други източници.[5]
Общият бюджет за разработка и изпълнение на програмата Коперникус надхвърля 7 млрд. евро. От започването на програмата през 1998 до 2013 г. размерът на общото финансиране от страна на ЕС и ЕКА е над 3,2 млрд. евро.[6] За периода от началото на 2014 г. до 31 декември 2020, финансовият пакет за изпълнение на дейностите по програмате е в размер на 4,29 млрд. евро.[1] Допълнително, през юни 2018 г. Европейската Комисия предлага бюджет от 5,8 милиарда евро за програмата за периода 2021 — 2027 г.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Началото на програмата Коперник се поставя през май 1998 г. с манифеста в Бавено. По това време е предложена под името Глобална система за сигурност на околната среда (ГМОСС) и основната ѝ цел е да осигури необходимите данни и информация за справяне с нарастващите екологични проблеми в отговор на задълженията поети от ЕС в протокола от Киото.[8][9] През 2004 г. Европейската комисия подписва споразумение с Европейската космическа агенция и поставя началото на космическия компонент на програмата.[9] Първите услуги започват да се предоставят през 2011 г., а през 2012 г. програмата е преименувана на Коперник в чест на Николай Коперник.[2][9] Разгръщането на космическия компонент започва с извеждането на първия спътник Sentinel-1A на 3 април 2014 г. До 2018 г. са изведени общо 6 спътника от специалните мисии на програмата.[9]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Коперник се състои от три компонента, които са свързани по между си:
- компонент, свързан с предоставянето на услуги, който предоставя информация за наблюдение на атмосферата, морската среда, земната повърхност, промени на климата, както и за управление на извънредни ситуации и сигурност;
- космически компонент, който осигурява данни от космически наблюдения. Този компонент включва специални мисии, осъществявани в рамките на програма и допринасящи мисии извън програмата, които допълват данните, получавани от специалните мисии;
- in situ компонент, който гарантира достъп до наблюдения посредством инсталации, намиращи се на борда на летателни апарати, плавателни съдове и наземни инсталации.[1]
Космически компонент[редактиране | редактиране на кода]
Космическият компонент на програмата Коперник осигурява данни от космически наблюдения и се състои от два типа спътникови мисии – специални мисии, които се осъществяват в рамките на програмата и са съставени от спътници, наречени Сентинели (на английски: Sentinel), както и мисии от други космически агенции и оператори, наречени „Допринасящи мисии“. Компонентът се допълва и от наземен сегмент, чрез който данните се предават поточно и се предоставят безплатно за услугите на програмата.
Специалните мисии[редактиране | редактиране на кода]
Специалните мисии се разработват от ЕКА с помощта на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) за някои от тях. ЕКА създава и механизъм за интегриране, хармонизиране и координиране на достъпа до всички данни от множеството различни сателитни мисии в тясно сътрудничество с националните космически агенции, EUMETSAT и операторите на допринасящите мисии.[10]
Следните групи от спътници от специалните мисии са в орбита и носят различни инструменти за наблюдение на сушата, океана и атмосферата:[10]
- Sentinel-1 осигурява радарни изображения за всякакви метеорологични условия за земните и океанските услуги
- Sentinel-2 осигурява оптични изображения с висока разделителна способност за земни услуги
- Sentinel-3 осигурява оптични, радарни и алтиметрични данни с висока точност за морските и сухопътните услуги
- Sentinel-5p, предшественикът на Sentinel-5, предоставя данни за наблюдение на атмосферния състав и се явява междинна мисия между Envisat и бъдещата Sentinel-5
Бъдещите мисии Sentinel-4 и Sentinel-5 ще предоставят данни за наблюдение на атмосферния състав от геостационарна орбита и полярна орбита. Те няма да бъдат самостоятелни спътници, а инструменти, носени от следващото поколение метеорологични спътници: Meteosat 3G(MTG) и MetOp. Мисията Sentinel-6 ще предоставя данни от радарната алтиметрия за измерване на глобалната височина на морската повърхност, главно за оперативна океанография и за проучвания на климата.[10]
Допринасящи мисии[редактиране | редактиране на кода]
Допринасящите мисии са мисии на ЕКА, техните държави членки, Eumetsat и други европейски и международни оператори, които доставят част от данните си за Коперник. Съществуват около 30 настоящи или планирани мисии, разделени в пет групи, в зависимост от типа мисия:[11][12]
- Радар със синтетичен апертура (SAR), който наблюдава ден и нощ земята и океана;
- Оптични сензори за наблюдение на земните дейности и динамиката на океаните;
- Алтиметрични системи за измерване на морското равнище;
- Радиометри за наблюдение на температурата на земята и океана;
- Спектрометри за измерване на качеството на въздуха.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Изображения, заснети от спътници на програмата Коперник
-
Радарно изображение на Финския залив, заснето от спътник Sentinel-1B -
-
Карта на Гренландия, изобразяваща скоростта на движение на ледената покривка. Картата е съставена от множество изображения, заснети от спътник Sentinel-1A между януари и март 2015 г. -
-
-
Псевдо-цветово изображение на Берлин, заснето от спътник Sentinel-2A на 9 юли 2015 г. -
Изображение на Централен окръг, Ботсуана, заснето от спътник Sentinel-2A на 22 март 2016 г. -
Кипър, заснет от спътник Sentinel-2A на 22 декември 2015 г. -
Циклон Деби, заснет от спътник Sentinel-3A на 27 март 2017 г. -
Италия и част от Средиземно море, заснети от спътник Sentinel-3A на 28 септември 2016 г. -
Термална карта на Сицилия, спътник Sentinel-3B на 25 април 2018 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на програма „Коперник“// посетена на 9 октомври 2018
- ↑ а б Европейска комисия - Съобщение за медиите Copernicus: ново име за европейската програма за наблюдение на Земята // посетена на 15 октомври 2018
- ↑ Изпълнителна агенция по околна среда - Европейска програма за наблюдение на Земята (Copernicus)// посетена на 9 октомври 2018
- ↑ Българско национално радио – Програма „Коперник“ – безплатна информация от космоса// посетена на 9 октомври 2018
- ↑ Copernicus.eu – Brochure Copernicus – Europe's eyes on Earth // посетена на 15 октомври 2018
- ↑ COM(2011) 831 - Съобщение от Комисията до Европейския Парламент, до Съвета, до Европейския Икономически и Социален Комитет и до Комитета на Регионите// посетена на 9 октомври 2018
- ↑ Европейска комисия - Съобщение за медиите – Бюджет на ЕС: Космическа програма в размер на 16 милиарда евро ще стимулира космическото лидерство на ЕС след 2020 г. // посетена на 9 октомври 2018
- ↑ GEO Polymorphic Cloud - Програма Коперник // посетена на 9 октомври 2018
- ↑ а б в г Copernicus.eu Архив на оригинала от 2018-10-09 в Wayback Machine. - Copernicus: 20 years of History // посетена на 9 октомври 2018
- ↑ а б в ESA Copernicus Space Component // посетена на 15 октомври 2018
- ↑ Copernicus.eu > Contributing missions[неработеща препратка]// посетена на 29 октомври 2018
- ↑ ESA > Contributing missions[неработеща препратка]// посетена на 29 октомври 2018
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Уеб сайт на Европейската комисия за програмата Коперник
- Официален сайт на програмата Коперник
- Уеб сайт на Европейската космическа агенция за програмата Коперник
- Видео Архив на оригинала от 2018-08-16 в Wayback Machine. за програмата Коперник на сайта Copernicus.eu