Копривщенска анархо-комунистическа чета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Копривщенска анархо-комунистическа чета действа през 20-те години на 20 век. Сред нейните бойци са:

Роден е на 6 март 1898 г. в Копривщица. Завършва гимназия в родния си град. По убеждения се оформя като анархист. В навечерието на Септемврийското въстание заедно със Салчо Василев (ръководител на копривщенските комунисти) са арестувани и жестоко бити в полицейското управление на град Пирдоп. След освобождаването му, Нешо минава в нелегалност. Участва в Кискиновата чета, а по-късно е един от организаторите на Копривщенската чета, където довежда братята си Атанас и Нягол. Участва и в Троянската чета на Георги Попов. През 1925 г. Тумангелов емигрира в Югославия. През 1941 г. сформира чета и прави опит да премине в България. Убит при престрелка между селата Бериловци и Градищница (Пиротско).

Роден е на 9 август 1898 г. в Айтос. Учи в родния си град, и завършва Втора мъжка гимназия в София. През 1917 г. е взет в Школата за запасни офицери и оттам изпратен на фронта. След края на войната записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет. По убеждения е анархист. Организира цялата терористична и пропагандна дейност на анархистическото движение в България. Участник е в десетки акции и престрелки с полицията. През 1923 г. участва в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в Копривщица. След това се завръща в София и минава в нелегалност. През 1925 г. Икономов е един от организаторите на Копривщенската чета. На 20 юни същата година е убит в района на село Белица.

  • Стоян Тороманов (1901 - 1930)

Роден е на 7 февруари 1901 г. в Копривщица. От малък е принуден да работи най-мръсната и зле платена работа. Оформя се като един от най-дейните анархисти в Копривщица и региона. През 1925 г. е заплашен с арест и става четник в Копривщенската чета. Емигрира в Югославия. Две години по-късно се завръща в България и живее нелегално в Копривщица. През 1928 г. отново емигрира в Югославия. Убит е при неустановени обстоятелства през 1930 г.

Васил Попов е роден на 4 август 1899 г. село Микре, Ловешко. Премества се в Ловеч, където изкарва два последователни класа в местната гимназия, но не успява да я завърши. Още в училище се проявява като убеден анархист. Тук получава и прозвището си "Героя", заради това, че в час по математика успява да реши някаква особено трудна задача. По-късно, когато вече е четник започват да му викат и "Доктора", заради склонността му винаги да носи в себе си медицинска чанта. Попов минава в нелегалност през 1923 г. заедно с Петър Букурещлиев и Хитров (след като застрелва плевенския околийски началник). Участва в Копривщенската, а впоследствие и в Троянската чета на Георги Попов. След напускане на четата заедно с Кольо Кацаров създават самостоятелна чета. През есента на 1926 г. се прехвърля в Югославия. През пролетта на 1927 г. четата му се завръща в България и започва да действа в Троянско и Ловешко. През същата година Васил Попов загива при опит да обере Троянската банка.

  • Нешо Мандулов (1902 - 1939)

Роден е на 30 октомври 1902 г. в Копривщица. Завършва гимназия в родния си град. Участва в туристическото и есперантисткото движение в града. По убеждения е комунист. През 1924 г. е арестуван и жестоко бит в ареста на полицията в Пирдоп. След освобождението му минава в нелегалност и се присъединява към Копривщенската чета. През 1925 г. емигрира в Югославия, а по-късно и в Съветския съюз. В Москва завършва радио-инженерство. Убит по време на Сталинските репресии през 1939 г.

  • Антон Ганчев (1898 - 1937)

Роден е на 28 март 1898 г. в град Пирдоп. При много големи лишения и бедност учи в родния си град, а по-късно и в София, но не успява да завърши гимназия. От 1918 г. е член на БКП. През септември 1923 г. участва в Септемврийското въстание. Ръководи въстанически отряд около селата Карлиево и Челопеч. След разгрома на въстанието е арестуван и хвърлен в затвора. Освободен е през 1924 г. Установява се на работа в Копривщица и започва да подържа връзки с Икономов, Тумангелов и др. По-късно заедно с тях сформира Копривщенската чета. Участва като четник и в Троянската чета на Георги Попов. Емигрира в Югославия и от там се прехвърля в Съветския съюз. В Москва завършва Международната ленинска школа. През 1937 г. Ганчев умира като доброволец в Гражданската война в Испания.

  • Никола Юруков (1904 - 1927)

Никола Юруков е роден на 3-ти ноември 1904 г. в Копривщица. Завършва прогимназия в родния си град, но поради липса на средства не успява да завърши и напуска училище. Работи, а в свободното си време се самообразова. Анархист по убеждение. Заедно с брат си Рашко участват в Копривщенската и Троянската чети. Участва във всички акции и се проявява като изключително смел човек (пряк изпълнител е на всички смъртни присъди издавани от четите). През 1925 г. емигрира през Гърция в Югославия. Връща се като нелегален в България през 1927 г. На 10-ти юни 1927 г. е проследен и обкръжен от агенти на Обществена безопасност в "Борисовата градина" в София. Води престрелка до последния патрон, след което възпламенява бомба, ляга върху нея и загива разкъсан на парчета.

  • Атанас Тумангелов (1904 - 1929)

Роден на 18-ти 1904 г. декември в Копривщица. Заедно с братята си Нешо и Нягол участва в Копривщенската, а впоследствие и в Троянската чета. Член на Българския Комунистически Младежки Съюз. През 1925 г. емигрира в Гърция, откъдето се прехвърля в Югославия. Умира на 4-ти юни 1929 г. в Любляна от тежко заболяване.

  • За четниците Рашко Юруков и Нягол Тумангелов няма биографични данни.

Членове на тази чета са организирали атентатът срещу Борис III в Арабаконак.

Източник[редактиране | редактиране на кода]

Анархистичен фронт Атентатът в АрабаконакПосетен на 22 декември 2013