Копривщенска анархо-комунистическа чета
Копривщенска анархо-комунистическа чета действа през 20-те години на 20 век. В периода 1944 – 1989 г. четата е наричана Тумангелова чета. Сред нейните бойци са:
- Нешо Тумангелов (1898 – 1941)[1]
Роден е на 6 март 1898 г. в Копривщица.
Завършва гимназия в родния си град. По убеждения се оформя като анархист.
В навечерието на Септемврийското въстание заедно със Салчо Василев (ръководител на копривщенските комунисти) са арестувани и жестоко бити в полицейското управление на град Пирдоп. След освобождаването му, Нешо минава в нелегалност. Участва в Кискиновата чета, а по-късно е един от организаторите на Копривщенската чета, където довежда братята си Атанас и Нягол. Участва и в Троянската чета на Георги Попов.
През 1925 г. Тумангелов емигрира в Югославия. През 1941 г. сформира чета и прави опит да премине в България. Убит при престрелка между селата Бериловци и Градищница (Пиротско).
- Васил Икономов (1898 – 1925)[1]
Роден е на 9 август 1898 г. в Айтос.
Учи в родния си град, след което завършва Втора мъжка гимназия в София. През 1917 г. е взет в Школата за запасни офицери и оттам изпратен на фронта. След края на войната записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
По убеждения е анархист. Организира цялата терористична и пропагандна дейност на анархистическото движение в България. Участник е в десетки акции и престрелки с полицията.
През 1923 г. участва в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в Копривщица. След това се завръща в София и минава в нелегалност. През 1925 г. Икономов е един от организаторите на Копривщенската чета. На 20 юни същата година е убит в района на село Белица.
- Стоян Тороманов (1901 – 1930)[1]
Роден е на 7 февруари 1901 г. в Копривщица.
От малък е принуден да работи най-мръсната и зле платена работа.
Оформя се като един от най-дейните анархисти в Копривщица и региона. През 1925 г. е заплашен с арест и става четник в Копривщенската чета. Емигрира в Югославия. Две години по-късно се завръща в България и живее нелегално в Копривщица. През 1928 г. отново емигрира в Югославия.
Убит е при неустановени обстоятелства през 1930 г.
- Васил Попов - Героя (Доктора) (1899 – 1927)
Васил Попов е роден на 4 август 1899 г. в село Микре, Ловешко. Премества се в Ловеч, където изкарва два последователни класа в местната гимназия, но не успява да я завърши. Още в училище се проявява като убеден анархист. Тук получава и прозвището си „Героя“, заради това че в час по математика успява да реши някаква особено трудна задача. По-късно, когато вече е четник, започват да му викат и „Доктора“ заради склонността му винаги да носи в себе си медицинска чанта.
Попов минава в нелегалност през 1923 г. заедно с Петър Букурещлиев и Хитров (след като застрелва плевенския околийски началник). Участва в Копривщенската, а впоследствие и в Троянската чета на Георги Попов. След напускане на четата заедно с Кольо Кацаров създават самостоятелна чета. През есента на 1926 г. се прехвърля в Югославия. През пролетта на 1927 г. четата му се завръща в България и започва да действа в Троянско и Ловешко. През същата година Васил Попов загива при опит да обере Троянската банка.
- Нешо Мандулов (1902 – 1939)[1]
Роден е на 30 октомври 1902 г. в Копривщица.
Завършва гимназия в родния си град. Участва в туристическото и есперантисткото движение в града. По убеждения е комунист.
През 1924 г. е арестуван и жестоко бит в ареста на полицията в Пирдоп. След освобождението му минава в нелегалност и се присъединява към Копривщенската чета. През 1925 г. емигрира в Югославия, а по-късно и в Съветския съюз. В Москва завършва радио-инженерство. Убит по време на Сталинските репресии през 1939 г.
- Антон Ганчев (1898 – 1937)
Роден е на 28 март 1898 г. в град Пирдоп.
При много големи лишения и бедност учи в родния си град, а по-късно и в София, но не успява да завърши гимназия. От 1918 г. е член на БКП.
През септември 1923 г. участва в Септемврийското въстание. Ръководи въстанически отряд около селата Карлиево и Челопеч.
След разгрома на въстанието е арестуван и хвърлен в затвора. Освободен е през 1924 г. Установява се на работа в Копривщица и започва да поддържа връзки с Икономов, Тумангелов и др. По-късно заедно с тях сформира Копривщенската чета. Участва като четник и в Троянската чета на Георги Попов. Емигрира в Югославия и оттам се прехвърля в Съветския съюз. В Москва завършва Международната ленинска школа.
През 1937 г. Ганчев умира като доброволец в Гражданската война в Испания.
- Никола Юруков (1904 – 1927)[1]
Никола Юруков е роден на 3 ноември 1904 г. в Копривщица. Завършва прогимназия в родния си град, но поради липса на средства не успява да завърши и напуска училище. Работи, а в свободното си време се самообразова. Анархист по убеждение.
Заедно с брат си Рашко участват в Копривщенската и Троянската чети. Участва във всички акции и се проявява като изключително смел човек (пряк изпълнител е на всички смъртни присъди, издавани от четите).
През 1925 г. емигрира през Гърция в Югославия. Връща се нелегално в България през 1927 г. На 10 юни 1927 г. е проследен и обкръжен от агенти на Обществена безопасност в „Борисовата градина“ в София. Води престрелка до последния патрон, след което възпламенява бомба, ляга върху нея и загива разкъсан на парчета.[2]
- Атанас Тумангелов (1904 – 1929)[1]
Роден на 18 декември 1904 г. в Копривщица. Заедно с братята си Нешо и Нягол участва в Копривщенската, а впоследствие и в Троянската чета. Член на Българския Комунистически Младежки Съюз.
През 1925 г. емигрира в Гърция, откъдето се прехвърля в Югославия. Умира на 4 юни 1929 г. в Любляна от тежко заболяване.
- Нягол Тумангелов е брат на Нешо, Атанас и Раю Тумангелови.
- За четника Рашко Юруков[1]няма биографични данни.
- Динчо Пиринджиев – в Странджа.[1]
Членове на тази чета са организирали атентата срещу Борис III в Арабаконак.
- Ятаци на Тумангеловата чета[3]
- Георги Б. Мандулов
- Кирил Бояджиев
- Нешо Ат. Шабанов
- Стайко Филипов (байото)
- Никола Ил. Косев
- Нейко Груев
- Ненчо Т. Чорапчиев
- Илия Ив. Мухов
- Райо Тумангелов
- Лука Караджова – Тумангелова
- Грую Б. Банчев
- Стефан Др. Татарлиев
- Панчо Р. Джуров
- Мария Кост. Юрукова
- Куна Скоклекова
- Христо Н. Тепавичаров
- Димитър Н. Тепавичаров
- Иван Радунчев[2]
- Помагачи на четата[3]
- Банчо Б. Банчев
- Георги Тод. Лудов
- Никола Т. Косев
- Христо Юруков
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Копривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281.
- ↑ а б Кръстев, Лъчезар. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928 г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива. // anarchy.bg, май, 2015. Посетен на 10 юни 2022.
- ↑ а б Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Иван Врачев. Копоривщенци – участници в борбата срещу фашизма и капитализма. Партизани в Тумангеловата чета през периода 1924 – 1925 г. София, ОФ, 1980. с. 281 – 282.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Анархистичен фронт Атентатът в Арабаконак. Посетен на 22 декември 2013