Копривщенска одая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копривщенска одая
Вид паметник на културата
Местоположение Рилски манастир, Flag of Bulgaria.svg България
Стил възрожденски
Конструкция 1834 г.
Статут Обект на БТС Opoznai-bg.gif 68
Състояние реставрирана
Сайт Официален уеб сайт на манастира
Копривщенската одая на официалния уеб сайт на манастира

„Копривщенската одая“ в Рилския манстир е богато декориран салон, една от няколкото стаи (архондарици) за пребиваване на копривщенци по време на поклонението им в светата обител. Одаята е създадена през 1834 година.[1]Таванът на одаята е цял покрит със забележителна дърворезба, а на една паметна плоча на стената и днес се четат изписани имената на дарителите: Ганчо Бъзювич, Рат Толювич, Никола чичо дели-делва (Делиделвов), Спас Бедрек, Никола Десювич и майка им Генчовица и др. В манастирската църква има страничен параклис-олтар, където е изографисан образът на Петко Догана.[2]

Таванът на одаята е изпълнен в напълно копривщенския архитектурен стил. Неговите три разработени плана отвън в посока към центъра на конструкцията стават все по-богати и преминават към характерните за българския барок кобилични форми. Таванът на одаята символизира развитието на копривщенската архитектура и нейните главни композиционни принципи.[3]

Петко Доганов е имотен копривщенски бегликчия, щедър ктитор на рилската света обител и храм „Успение на Пресвета Богородица“ в град Копривщица. През 1815 е построена голямата Доганова къща в град Копривщица, в която е роден.[4]

Чорбаджията често е ходил в манастира, придружен от свита от стотина души. Там церемониално е посрещан от монашеското братство с тържествена церемония пред Самоковските порти.[2]

Чорбаджи Петко Доганов се прославил като собственик на редки породисти коне. Така е и изписан, яхнал жребец от един калугер (монах) от Трявна, на когото Догана в 1832 г. е заплатил, според надписа на иконата, 1200 гроша. Иконата, също, като тази на Захарий Зограф се нарича „Свети Евстатий“ и се намира в старата църква „Успение Богородично“.[2]

Други настойници на Рилския и Бачковския манастири, а и на българските църкви в „Мараша“ и „Каршиака“ във Филибе са хора от семейството и главно Вълко Чалъков.[2]

Освен копривщенската стая в манастира има над тридесет[5] добре подредени, носещи имената на родните места на ктиторите им: „Тетевенска“, „Чирпанска“, „Кюстендилска“ и „Габровска“ гостни стаи. Особено добре са представени с декоративната, стенописна и дърворезбена декорация „Копривщенската“, „Чирпанската“ и „Тетевенската“ стаи.[6]

Други копривщенски дарители на Рилският манастир, изографисани в него са благодетелите, освен чорбаджи Вълко и чорбаджи Петко Доганов (вуйчо на Любен и Петко Каравелови) са Лулчо Т. Стефлеков и чорбаджи Тодор Хр. Доганов.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rusenska-mitropolia.bg. Поклонническо пътувана до Рилската Света обител. Посетен на 18 март 2022
  2. а б в г Bgjourney.com. Бит и култура „Джелепи и бегликчии“ – Адам Нейчев. Посетен на 18 март 2022
  3. Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 146.
  4. Direkciamuzei.com. Забележителности. Посетен на 24 септември 2021
  5. Historicalcities.narod.ru. Рилски манастир, Обща информация. Посетен на 18 март 2022
  6. Rilskimanastir.org. Етнографски музей и гостни стаи (архондарици). Посетен на 18 март 2022
  7. Svetimesta.com. Копривщица. Посетен на 21 март 2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]