Копринка (язовир)
Тази статия е за язовир Копринка. За разположеното в близост село вижте Копринка. За едноимменния род гъби вижте Копринки.
| Копринка | |
|---|---|
 |
|
| Местоположение | |
  Местоположение в България |
|
| Местоположение | Област Стара Загора, България |
| Надм. височина | 390 m |
| Построен | 1955 |
| Язовирна стена | |
| Височина | 44 m |
| Езеро | |
| Дължина | 7,4 km |
| Ширина | 1,2 km |
| Площ | 8,4 km² |
| Воден обем | 140 000 000 m³ |
| Приток | Тунджа |
| Отток | Тунджа |
| Копринка в Общомедия | |
„Копринка“ (от 14 март 1950 г. до 27 ноември 1992 г. наричан „Георги Димитров“)[1] е язовир на река Тунджа.
Съдържание
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е по поречието на река Тунджа, в Долината на розите, на 7 km от град Казанлък. Дълъг е около 3 km и има множество ръкави и заливи.
Предназначение[редактиране | редактиране на кода]
Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване (напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 г. изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 г.
След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 г. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 г.
Схема на хидровъзел „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]
Хидровъзел „Копринка“ включва язовир „Копринка“ с едноименната подязовирна водна централа, ВЕЦ „Стара Загора“, напоителни канали, главен деривационен канал с дължина 26 km, захранван допълнително от осем водохващания, изравнителен басейн под ВЕЦ „Копринка“ и горен изравнител на ВЕЦ „Стара Загора“. Деривацията включва безнапорен тунел с дължина 13 km, оразмерен за 22 m³ и заустващ в изравнител на ВЕЦ „Ст. Загора“.
Площта на водосборната област е 861,4 km², средногодишният валеж – 741 mm, a средногодишната валежна маса – 638х106 m³.
Язовирна стена[редактиране | редактиране на кода]
Язовирната стена е изградена по проекта на инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а главният напоителен канал е проектиран от инж. Разсолков.
Стената е тип – каменнозидана и земнонасипна дига. Височина от основата – 44,00 m и 7,00 m. Дължина по короната – 488,00 + 392,20 m. Кота корона – 392,20 m.
Преливникът разполага с 5 преливни клапи с електромеханично задвижване и с размери 8,25/5,00 m.
ВЕЦ „Копринка“[редактиране | редактиране на кода]
ВЕЦ „Копринка“ е подязовирна водноелектрическа централа под чашата на яз. Копринка. Разполага с една турбина тип Каплан с мощност 7 MW. Максималното водно количество на централата е 25 m3/s, а средногодишното производство на електричество се равнява на 12,7 MWh.
ВЕЦ „Стара Загора“[редактиране | редактиране на кода]
ВЕЦ „Стара Загора“ е деривационна водноелектрическа централа, захранвана от главния деривационен канал на яз. Копринка. Падът на водата от деривацията е 132 m. Централата е оборудвана с 2 турбини тип Франсис с обща мощност 22,4 MW. Средногодишното производство на ВЕЦ „Стара Загора“ е 52 GWh.
Приватизация[редактиране | редактиране на кода]
На 23 август 2004 г. каскадата Копринка, включваща двете водно-електроцентрали и прилежащата им инфраструктура, е продадена на търг за 16,2 млн. лева. Победител е Енерго-Про България ЕАД, дъщерна фирма на чешката Energo-Pro A.C.
Археология и туризъм[редактиране | редактиране на кода]
При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948 – 1954 г.
Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.
От 2003 г. всяка година през месец септември Национално движение „Русофили“ провежда национален събор на приятелите на Русия край язовира. През 2015 г. на 12-я национален събор на русофилите в България край язовир „Копринка“ се събират над 12000 души.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 118.
- ↑ Тенева, Олга. XII-ият Национален събор на приятелите на Русия се проведе на язовир „Копринка“. // Официален сайт на НД „Русофили“, 08.09.2015. Посетен на 08.08.2016.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Язовир Копринка – НЕК АД-Язовири и каскади
- Репортаж за Каскада Копринка, „Инициатива“ – Телевизия Стара Загора, 25 март 2010 г.
- ХИДРОВЪЗЕЛ „КОПРИНКА“, © 2010 – НЕК ЕАД – ПРЕДПРИЯТИЕ „ЯЗОВИРИ И КАСКАДИ“
- Сателитна снимка на язовир „Копринка“, село Копринка и град Казанлък – Wikimapia.org
| ||||||||||||
