Корделиери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за френското политическо движение. За планината вижте Кордилери.

Манастирът на францисканците корделиери през 1793 г.

Корделиèрите (на френски: Cordeliers) са политически клуб по време на Френската революция от 1789 г., известен първоначално под името „Общество за правата на човека и гражданина“. Прозвището им идва от мястото на техните заседания – бившия манастир на монасите францисканци–корделиери в Париж, на улица „Екол дьо Медсин“[1] в предградието Сен–Антоан. Клубът им е основан през юли 1790 г., като преобладаващо влияние в него имали демократите с леви убеждения. Клубът събира около себе си по-бедните и по-радикално настроени парижани и санкюлотите. Сред по-известните членове на този клуб са Жан-Пол Марат, който издава популярния сред парижани вестник „Приятел на народа“, Жорж Дантон, Жак-Рене Ебер, Камий Демулен, Тероан дьо Мерикур, Анахарсис Клоотс и др. Първоначално беседите им включвали предимно нравствени и политически теми, но скоро започнали да се обсъждат и парливите въпроси на деня. В своите принципни позиции корделиерите много се доближавали до якобинците, вземали участие в техните заседания и решения, като най-голямото им отличие било, че са по-популистки настроени, по-радикални и желаят „в по-мащабни размери да осъществят понятията за свобода и равенство и да създадат демокрация на най-широка основа.“ Самият клуб обаче бил по-скоро дискусионен и нямал особено строга организация, заседанията му били спорадични, а в дебатите намирали място и странични мнения, като например на Орлеанския херцог, известен по време на революцията като Филип Егалите.

Малко по малко започват да излизат на политическата сцена. Още в началото на 1791 г. съставят петиция за сваляне на краля и премахване монархията, като призовават гражданите да се подписват под нея. По време на политическата криза през лятото на 1791, свързана с опита за бягство на Луи XVI, корделиерите оглавяват републиканското движение. През лятото на 1792 г. вземат активно участие в изгонването на умерените жирондисти от якобинските редици. През 1793 – 1794 г. клубът на корделиерите започва все повече да се прониква от ебертистките идеи (на крайно левите якобинци). След разгрома на ебертистите през март 1794 г. клубът фактически прекратява своята дейност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дейвидсън, Иън. Френската революция. София, Millenium, 2017. ISBN 978-954-515-396-9. с. 71.