Корейски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Корейски език
한국어, 조선어
Страна РК, КНДР
Брой говорещи Флаг на Южна Корея Южна Корея 48,5 млн.
Флаг на Северна Корея Северна Корея 23 млн.
Систематизация по Ethnologue
-Изолирани
.→Корейски
Официално положение
Официален в РК, КНДР
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ko
ISO 639-2 kor
ISO 639-3 KKN
Корейски език в Общомедия

Корейският езикРК: Хангуго (한국어) или Хангунгмал (한국말); в КНДР: Чосоно (조선어) или Чосонмал (조선말)) се говори в Корейската Народно-демократична Република (КНДР) и от 50,8 милиона жители в Република Корея (РК). Корейската азбука днес се състои от четиридесет йероглифа.

Понастоящем в Корейската Народно-демократична Република (КНДР) е прието името Чосон (조선) или „Страната на утринната свежест“, а в Република Корея – Хангук (한국).

История[редактиране | редактиране на кода]

Фактът, че всички корейци говорят и пишат на един език, е от голямо значение за запазване на националната им идентичност. Съвременният корейски език има няколко диалекта, които са близки, така че говорещите различни диалекти нямат проблем с общуването помежду си. За стандартен (книжовен) е приет говорът, който се използва в Сеул и централните райони на страната.

Според лингвистичните и етнографски проучвания, корейският език принадлежи към алтайските езици, сред които са и турски, монголски и японски. Както в японския, така и в корейския език има много заемки от китайски, подобно на големия брой заемки от латински и гръцки в европейските езици. Хангъл (한글), корейската азбука (първоначално наречена Хунминджонгъм (훈민정음)) е създадена през 1446 г. от крал Седжонг (세종) и група придворни учени. Корейското писмо се научава бързо и писането с него е лесно. Това е допринесло за високото ниво на грамотност на корейците.

Транскрипция на корейските фонеми[редактиране | редактиране на кода]

Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви. С двайсет и една от тях се означават гласните (монофтонги и дифтонги), а с останалите деветнайсет – съгласните.

А) монофтонги

  • ㅏ /а/
  • ㅓ /о/
  • ㅗ /о/
  • ㅜ /у/
  • ㅡ /ъ/
  • ㅣ /и/
  • ㅐ /е/
  • ㅔ /е/

Гласните ㅐ и ㅔсе пишат различно, но в съвременния корейски няма разлика в тяхното произношение.

Б) дифтонги

  • ㅑ /я/
  • ㅕ /йо/
  • ㅒ /йе/
  • ㅖ /йе/
  • ㅛ /йо/
  • ㅠ /ю/
  • ㅚ /уе/
  • ㅙ /уе/
  • ㅞ /уе/
  • ㅟ /уи/
  • ㅘ /уа/
  • ㅝ /уо/
  • ㅢ /ъй/

В) консонанти

(1) прости

  • ㄱ /к, г/
  • ㄴ /н/
  • ㄷ /т, д/
  • ㄹ /л, р/
  • ㅁ /м/
  • ㅂ /п, б/
  • ㅅ /с, ш/
  • ㅇ /нг/
  • ㅈ /ч, дж/
  • ㅎ /х/

ㄱ, ㄷ, ㅂ, ㅈ в началото на думата се произнасят като беззвучни съгласни /к/, /т/, /п/, /ч/. Когато са в позиция между звучни сегменти (гласни и съгласни /м/, /н/, /л/, /нг/), те стават звучни /г/, /д/, /б/, /дж/. Съгласната ㄹ се произнася като /л/, но когато се намира между две гласни или в началото на думи, които са заемки, произношението ѝ се променя в /р/. Съгласната ㅅ се произнася като /ш/, когато се намира пред гласните ㅑ, ㅒ, ㅕ, ㅛ, ㅠ, ㅣ.

(2) аспировани

  • ㅊ /чх/
  • ㅋ /кх/
  • ㅌ /тх/
  • ㅍ /пх/

Тук /х/ се изговаря с придихание, подобно на h в английския.

(3) глотализирани

  • ㄲ /к/
  • ㄸ /т/
  • ㅃ /п/
  • ㅆ /с/
  • ㅉ /ч/

Глотализираните съгласни се произнасят с по-голяма сила, подобно съгласните, които се намират след /с/ в българския език.

Основни граматически характеристики на корейския език[редактиране | редактиране на кода]

Словоредът на корейския език е Подлог + Допълнение + Сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.

Една от най-типичните особености на корейския език е сложната хоноративна система. Учтивостта се изразява с различни средства: различни глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Со Йънг Ким. БЪЛГАРСКО-КОРЕЙСКИ РАЗГОВОРНИК. С.: Ексел-М, 2000. 200 с.