Коремоноги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коремоноги
Helix pomatia june01.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
надтип: Lophotrochozoa
тип: Mollusca Мекотели
клас: Gastropoda Коремоноги
Научно наименование
Уикивидове Gastropoda
(F. Cuvier, 1797)
Клонове
Обхват на вкаменелости
късен камбрий – настояще[1]
Коремоноги в Общомедия

Коремоногите или Охлюви (Gastropoda) са клас мекотели. Представителите са предимно водни обитатели, но са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот. Характерна особеност на гастроподите е вторичната загуба на билатералната симетрия на тялото.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на охлюв

Загубата на билатералната симетрия се дължи на торзията — завъртане на трупа на 180° спрямо главата и крака, както и на завиването на черупката. В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено.

Черупката на охлювите е в различна степен застъпена при различните видове. Състои се от 3 пласта – периостракум, остракум и хипоостракум. Първият е от органично вещество, останалите – варовикови. Върхът на черупката се нарича апекс, а края – апертура. Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.

Тялото е обособено на глава, труп и крак. Кожата съдържа много слузести жлези. Мантията образува различно развита мантийна празнина, в която се разполага мантийния комплекс от органи. Главата е добре обособена. Тя носи устата, очите и пипалата – 1 или 2 чифта. Ако са 2 – единият от тях носи очите, а другият има осезателна функция. Трупът е неясно ограничен от крака. Кракът е добре развит, мускулест. Има плоска част за пълзене – стъпало и често педална жлеза, която изпуска специфичен секрет.

Храносмилателна система[редактиране | редактиране на кода]

Храносмилателната система е триделна. Започва от уста, устна празнина с радули, глътка, в която се изливат слюнни жлези, хранопровод, който при някои образува гуша, стомах, в който се отваря хепатопанкреасът, черво, задно черво, анус.

Дихателна система[редактиране | редактиране на кода]

Дихателната система е представена от хриле или бели дробове в зависимост от местообитанието. Хрилете се наричат кнедии и са изградени от ос и хрилни листчета. Кнедиите биват бипектинантни и монопектинантни. Белият дроб се получава от напълно затворена мантийна празнина, освен в 1 отвор – пневмостома. Дъното на мантийната празнина е превърнато в мускулеста диафрагма.

Кръвоносна система[редактиране | редактиране на кода]

Кръвоносната система е съставена от предсърдно-камерно сърце, кръвоносни съдове, синуси и лакуни. Поради торзията дясното предсърдие е закърняло. При повечето гастроподи венозната кръв се събира в система от перивисцерални синуси, обхващащи червото, хепатопанкреаса и половите жлези. Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент – хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин.

Отделителна система[редактиране | редактиране на кода]

Отделителната система е представена от метанефридии, образуващи 1 или 2 бъбрека.

Нервна система[редактиране | редактиране на кода]

Нервната система е съставена от 5 двойки ганглии, свързани с конективи при повечето гастроподи. Церебралните инервират главовата част, педалните – крака, плевралните – предната част на мантията, париеталните – хрилете, висцералните – вътрешните органи. Поради торзията се наблюдава хиастоневрия – кръстосана нервна система.

Сетивните органи са добре развити: притежават очи, статоцисти, пипала с осезателна и обонятелна функция, осфадиуми.

Полова система[редактиране | редактиране на кода]

Повечето охлюви са хермафродити, срещат се и разделнополови (подклас Prosobranchia). Много хермафродитни видове са протеандрични. Хермафродитната система се състои от хермафродитна полова жлеза, канал, свързан с белтъчна жлеза, камера на оплождането, семеяйцепровод, разделен на матка и семенен жлеб, простата, семепровод и яйцепровод, пенис и флагелум, пръстеновидни жлези, торбичка с любовна стрела, полова клоака. Любовната стрела се изхвърля преди копулация за стимулиране на процеса.

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Копулацията обикновено е реципрочна. Развитието е пряко или чрез метаморфоза. Ларвните форми са трохофора и велигер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. doi:10.1666/0022 – 3360(2002)076<0287:LECSSF>2.0.CO;2
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand.