Кормак Маккарти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кормак Маккарти
Cormac McCarthy
американски писател
Cormac McCarthy (Child of God author portrait).jpg
Роден

Националност Флаг на САЩ САЩ
Религия Католическа църква
Професия писател, драматург, сценарист
Литература
Жанрове роман, разказ, пиеса, есе
Направление южняшка готика, уестърн, пост-апокалиптична фантастика
Дебютни творби „Wake for Susan“ (1959)
Награди Пулицър за „Пътят“
Семейство
Баща Чарлз Джоузеф Маккарти
Майка Гладис Кристина
Съпруга Лий Холман (1961–1962; развод)
Ани Делис (1967–1981; развод)
Дженифър Уинкли (1997– )
Деца Кълън Маккарти, син от Лий Холман (1962)
Джон Маккарти, син от Дженифър Уинкли (1998)

Подпис Cormac McCarthy signature.svg
Уебсайт cormacmccarthy.com
Кормак Маккарти в Общомедия

Кормак Маккарти (роден Чарлз Маккарти) (на английски: Cormac McCarthy (Charles McCarthy)) е американски романист и автор на пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Провидънс, Роуд Айлънд на 20 юли 1933 г. като едно от шестте деца в семейството на Гладис Кристина и Чарлз Джоузеф Маккарти. Семейството му е католическо и е от ирландски произход. През 1937 г. семейството се мести в Ноксвил, където баща му работи като адвокат.

Маккарти посещава енорийското училище „Света Мери“ и Католическата гимназия на Ноксвил. Студент е в университета на Тенеси през 1951-52 г. и през 1957-59 г., но никога не завършва. Докато е студент, публикува два разказа и получава наградата „Инграм Мерил“ за креативно писане през 1959 и 1960 г.

Маккарти променя първото си име на Кормак, за да избегне асоциациите с известното чучело на вентрилоквиста Едгар Берген. Избира името Кормак заради ирландските крале Кормак мак Айрт и Кормак мак Куиленаин.

След като сключва брак със състудентката си Лий Холман през 1961 г., двамата се местят в „барака без утопление в подножието на планините около Ноксвил“. Там се ражда синът им Кулън през 1962 г. Въпреки че се грижи за бебето и домакинството, Кормак моли Лий да си намери работа, за да може той да се концентрира върху писателската си кариера. Разочарована от ситуацията, тя заминава за Уайоминг, откъдето подава молба за развод и започва работа като учителка.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Написал е 10 романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Печели награди Пулицър и „Джеймс Тейт Блек“ за произведението си „Пътят“ (2006). Романът му от 2005 г. „Няма място за старите кучета“ е екранизиран под същото име - „Няма място за старите кучета“, който печели 4 награди на филмовата академия на САЩ, включително за най-добър филм през 2007 г. За Тези прекрасни коне (1992 г.) печели и двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците. Както Тези прекрасни коне, така и „Пътят“ са екранизирани под същото име.

Уестърнът Blood Meridian (1985) е попаднал в класацията на списание „Тайм“ за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г., и е подгласник в гласуването, проведено от вестник „Ню Йорк Таймс“ през 2006 г. за Най-добра американска художествена проза от последните 25 години.

Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича Blood Meridian най-великата книга от излизането на As I Lay Dying на Уилям Фокнър.

През 2010 г. вестник „Таймс“ класира Пътят на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература.

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Маккарти почти не използва пунктуация, заменяйки повечето запетайки с „и“. В интервю с Опра Уинфри, Маккарти казва, че предпочита „прости декларативни изречения“ и че използва главни букви и понякога запетайки, но никога не използва точка и запетайка. Той не използва кавички за означаване на диалог и вярваq че няма причина да „пълни страниците със странни малки знаци“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на The Road (2006).
  • The Orchard Keeper (1965)
  • Outer Dark (1968)
  • Child of God (1973)
  • Suttree (1979)
  • Blood Meridian or the Evening Redness in the West (1985)
  • All the Pretty Horses (1992)
  • The Crossing (1994)
  • Cities of the Plain (1998)
  • No Country for Old Men (2005)
    Няма място за старите кучета, изд. Новелон (2006)
    Тук няма място за старци, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Road (2006)
    Пътят, изд. Новелон (2009)[1]
    Пътят, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Passenger

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Wake for Susan (1959)
  • A Drowning Incident (1960)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • The Gardener's Son (1976)
  • The Counselor (2013)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • The Stonemason (1995)
  • The Sunset Limited (2006)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Ефтимов, „Пътят“, рец. във в. „Капитал“, 28 май 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]