Кормак Маккарти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кормак Маккарти
Cormac McCarthy
Роден 20 юли 1933 г. (85 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1965-
Жанр южняшка готика, уестърн, пост-апокалиптична фантастика
Награди Пулицър за „Пътят“
Съпруга Лий Холман (1961–1962; развод)
Ани Делис (1967–1981; развод)
Дженифър Уинкли (1997–)
Деца Кълън Маккарти, син от Лий Холман (1962)
Джон Маккарти, син от Дженифър Уинкли (1998)
Подпис Cormac McCarthy signature.svg
Уебсайт Официален уебсайт
Страница в IMDb
Кормак Маккарти в Общомедия

Кормак Маккарти (роден Чарлз Маккарти) (на английски: Cormac McCarthy (Charles McCarthy)) е американски романист и автор на пиеси.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Написал е 10 романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Печели награди Пулицър и „Джеймс Тейт Блек“ за произведението си „Пътят“ (2006). Романът му от 2005 г. „Няма място за старите кучета“ е екранизиран под същото име - „Няма място за старите кучета“, който печели 4 награди на филмовата академия на САЩ, включително за най-добър филм през 2007 г. За Тези прекрасни коне (1992 год.) печели и двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците. Както Тези прекрасни коне, така и „Пътят“ са екранизирани под същото име.

Уестърнът Blood Meridian (1985) е попаднал в класацията на списание Тайм за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г., и е подгласник в гласуването, проведено от вестник Ню Йорк Таймс през 2006 г. за Най-добра американска художествена проза от последните 25 години.

Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича Blood Meridian най-великата книга от излизането на As I Lay Dying на Уилям Фокнър.

През 2010 г. вестник „Таймс“ класира Пътят на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на The Road (2006).
  • The Orchard Keeper (1965)
  • Outer Dark (1968)
  • Child of God (1973)
  • Suttree (1979)
  • Blood Meridian or the Evening Redness in the West (1985)
  • All the Pretty Horses (1992)
  • The Crossing (1994)
  • Cities of the Plain (1998)
  • No Country for Old Men (2005)
    Няма място за старите кучета, изд. Новелон (2006)
    Тук няма място за старци, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Road (2006)
    Пътят, изд. Новелон (2009)[1]
    Пътят, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Passenger

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Wake for Susan (1959)
  • A Drowning Incident (1960)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • The Gardener's Son (1976)
  • The Counselor (2013)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • The Stonemason (1995)
  • The Sunset Limited (2006)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Ефтимов, „Пътят“, рец. във в. „Капитал“, 28 май 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]