Кормак Маккарти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кормак Маккарти
Cormac McCarthy
Роден 20 юли 1933 г. (84 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1965-
Жанр южняшка готика, уестърн, пост-апокалиптична фантастика
Награди Пулицър за „Пътят“
Съпруга Лий Холман (1961–1962; развод)
Ани Делис (1967–1981; развод)
Дженифър Уинкли (1997–)
Деца Кълън Маккарти, син от Лий Холман (1962)
Джон Маккарти, син от Дженифър Уинкли (1998)
Подпис Cormac McCarthy signature.svg
Уебсайт Официален уебсайт
Страница в IMDb
Кормак Маккарти в Общомедия

Кормак Маккарти (роден Чарлз Маккарти) (на английски: Cormac McCarthy (Charles McCarthy)) е американски романист и автор на пиеси.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Написал е 10 романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Печели награди Пулицър и „Джеймс Тейт Блек“ за произведението си „Пътят“ (2006). Романът му от 2005 г. „Няма място за старите кучета“ е екранизиран под същото име - „Няма място за старите кучета“, който печели 4 награди на филмовата академия на САЩ, включително за най-добър филм през 2007 г. За Тези прекрасни коне (1992 год.) печели и двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците. Както Тези прекрасни коне, така и „Пътят“ са екранизирани под същото име.

Уестърнът Blood Meridian (1985) е попаднал в класацията на списание Тайм за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г., и е подгласник в гласуването, проведено от вестник Ню Йорк Таймс през 2006 г. за Най-добра американска художествена проза от последните 25 години.

Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича Blood Meridian най-великата книга от излизането на As I Lay Dying на Уилям Фокнър.

През 2010 г. вестник „Таймс“ класира Пътят на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на The Road (2006).
  • The Orchard Keeper (1965)
  • Outer Dark (1968)
  • Child of God (1973)
  • Suttree (1979)
  • Blood Meridian or the Evening Redness in the West (1985)
  • All the Pretty Horses (1992)
  • The Crossing (1994)
  • Cities of the Plain (1998)
  • No Country for Old Men (2005)
    Няма място за старите кучета, изд. Новелон (2006)
    Тук няма място за старци, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Road (2006)
    Пътят, изд. Новелон (2009)[1]
    Пътят, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Passenger

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Wake for Susan (1959)
  • A Drowning Incident (1960)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • The Gardener's Son (1976)
  • The Counselor (2013)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • The Stonemason (1995)
  • The Sunset Limited (2006)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Ефтимов, „Пътят“, рец. във в. „Капитал“, 28 май 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]