Кормак Маккарти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кормак Маккарти
Cormac McCarthy
американски писател
Cormac McCarthy (Child of God author portrait - high-res).jpg
1973 г.
Роден
20 юли 1933 г. (89 г.)

РелигияКатолическа църква
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Работил вписател, драматург, сценарист
Литература
Периодот 1965 г.
Жанровероман, разказ, пиеса, есе
Направлениеюжняшка готика, уестърн, пост-апокалиптична фантастика
Дебютни творби„Wake for Susan“ (1959)
НаградиПулицър за „Пътят“
ПовлиянУилям Фокнър
Семейство
БащаЧарлз Джоузеф Маккарти
МайкаГладис Кристина
СъпругаЛий Холман (1961–1962; развод)
Ани Делис (1967–1981; развод)
Дженифър Уинкли (1997– )
ДецаКълън Маккарти, син от Лий Холман (1962)
Джон Маккарти, син от Дженифър Уинкли (1998)

ПодписCormac McCarthy signature.svg
Уебсайтcormacmccarthy.com
Кормак Маккарти в Общомедия

Кормак Маккарти (роден Чарлз Маккарти) (на английски: Cormac McCarthy (Charles McCarthy) е американски романист и автор на пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Провидънс, Роуд Айлънд на 20 юли 1933 г. като едно от шестте деца в семейството на Гладис Кристина и Чарлз Джоузеф Маккарти.[1] Семейството му е католическо и е от ирландски произход.[2] През 1937 г. семейството се мести в Ноксвил, където баща му работи като адвокат.[3]

Маккарти посещава енорийското училище „Света Мери“ и Католическата гимназия на Ноксвил.[4] Студент е в университета на Тенеси през 1951–52 г. и през 1957–59 г., но никога не завършва. Докато е студент, публикува два разказа и получава наградата „Инграм Мерил“ за креативно писане през 1959 и 1960 г.

Маккарти променя първото си име на Кормак, за да избегне асоциациите с известното чучело на вентрилоквиста Едгар Берген.[5] Избира името Кормак заради ирландските крале Кормак мак Айрт и Кормак мак Куиленаин.

След като сключва брак със състудентката си Лий Холман през 1961 г., двамата се местят в „хижа без отопление в подножието на планините около Ноксвил“. Там се ражда синът им Кулън през 1962 г.[6] Въпреки че се грижи за бебето и домакинството, Кормак моли Лий да си намери работа, за да може той да се концентрира върху писателската си кариера. Разочарована от ситуацията, тя заминава за Уайоминг, откъдето подава молба за развод и започва работа като учителка.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Написал е 10 романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Печели награди Пулицър и „Джеймс Тейт Блек“ за произведението си „Пътят“ (2006). Романът му от 2005 г. „Няма място за старите кучета“ е екранизиран под същото име – „Няма място за старите кучета“, който печели 4 награди на филмовата академия на САЩ, включително за най-добър филм през 2007 г. За Тези прекрасни коне (1992 г.) печели и двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците. Както Тези прекрасни коне, така и „Пътят“ са екранизирани под същото име.

Уестърнът Blood Meridian (1985) е попаднал в класацията на списание „Тайм“ за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г., и е подгласник в гласуването, проведено от вестник „Ню Йорк Таймс“ през 2006 г. за Най-добра американска художествена проза от последните 25 години.

Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича Blood Meridian най-великата книга от излизането на As I Lay Dying на Уилям Фокнър.

През 2010 г. вестник „Таймс“ класира Пътят на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература.

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Маккарти почти не използва пунктуация, заменяйки повечето запетайки с „и“. В интервю с Опра Уинфри, Маккарти казва, че предпочита „прости декларативни изречения“ и че използва главни букви и понякога запетайки, но никога не използва точка и запетайка. Той не използва кавички за означаване на диалог и вярваq че няма причина да „пълни страниците със странни малки знаци“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на The Road (2006).
  • The Orchard Keeper (1965)
  • Outer Dark (1968)
  • Child of God (1973)
  • Suttree (1979)
  • Blood Meridian or the Evening Redness in the West (1985)
  • All the Pretty Horses (1992)
  • The Crossing (1994)
  • Cities of the Plain (1998)
  • No Country for Old Men (2005)
    Няма място за старите кучета, изд. Новелон (2006)
    Тук няма място за старци, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Road (2006)
    Пътят, изд. Новелон (2009)[7]
    Пътят, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Passenger

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Wake for Susan (1959)
  • A Drowning Incident (1960)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • The Gardener's Son (1976)
  • The Counselor (2013)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • The Stonemason (1995)
  • The Sunset Limited (2006)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Frye, Steven. Understanding Cormac McCarthy. Columbia, SC, University of South Carolina Press, 2009. ISBN 978-1570038396.
  • The Cambridge Companion to Cormac McCarthy. Cambridge, Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1107644809.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brown, Fred. Sister: Childhood home made Cormac McCarthy. // January 29, 2009. Архивиран от оригинала на November 24, 2010. Посетен на February 16, 2021.
  2. Jurgensen, John. Hollywood's Favorite Cowboy. // November 13, 2009. Архивиран от оригинала на August 2, 2017. Посетен на August 3, 2017.
  3. Biography. // Архивиран от оригинала на April 13, 2012. Посетен на February 16, 2021.
  4. Wallach, Rick. You Would Not Believe What Watches: Suttree and Cormac McCarthy's Knoxville. Louisiana State University Press, 2013. ISBN 9780807154229. с. 59. Архивиран от оригинала на July 29, 2020. Посетен на February 17, 2021.
  5. Giemza, Bryan. Irish Catholic Writers and the Invention of the American South. LSU Press, July 8, 2013. ISBN 9780807150924. Посетен на November 29, 2017.
  6. а б Obituary: Lee McCarthy. // The Bakersfield Californian, March 29, 2009. Архивиран от оригинала на October 14, 2012. Посетен на March 16, 2012.
  7. Йордан Ефтимов, „Пътят“, рец. във в. „Капитал“, 28 май 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]