Корнелия Нинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корнелия Нинова
български политик
Kornelia Ninova in 2013.jpg
Нинова през 2013 г.
Родена
16 януари 1969 г. (48 г.)
Право
Образование Софийски университет
Работила в Столична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
Булгартабак Холдинг“ АД
Политика
Партия БСП
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС    депутат
Правителство на Сергей Станишев зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика (септември 2005 г. - март 2007 г.)

Корнелия Петрова Нинова е български политик, народен представител от парламентарната група на БСП. Председател на БСП от 8 май 2016 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и юридическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца[2]. Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култура в София. Дипломира се в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на Иван Костов[редактиране | редактиране на кода]

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Тя е назначена на тази длъжност при правителството на Иван Костов. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова.[3][4][5]

В правителството на Сергей Станишев[редактиране | редактиране на кода]

От септември 2005 г. до март 2007 г. е Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[6]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация” - София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[7] Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[8] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 година. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[9] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с "Топлофикация" и "Булгартабак", защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и "Булгартабак" до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-то, 43-то и 44-то НС.

Председател на БСП, партийна дейност и реформи в партията[редактиране | редактиране на кода]

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[1] Нинова започва да реализира своята програма за обновление и преструктуриране на партията. В новото изпълнително бюро на партията влизат млади профисионалисти. Новото ръководтво започва твърд опозиционен курс. Наред с това Нинова започва подготовка за предстоящите президентски избори. Лично тя предлага и номинира генерал Румен Радев за кандидат-президент на левицата, който по-късно е избран за такъв. След президентските избори правителството на Бойко Борисов подава оствка, а на 26.03.2017 са насрочени предсрочни парламентарни избори за 44-то Народно събрание. На 04.02.-05.02.2017 в НДК е свикан конгрес на партията, който приема реформената програма на Нинова за развитие на партията. Нинова успява да наложи мандатност. По този начин Нинова успява да отстрани т.нар. "партийни фароони", които близо 25 години са били народни представители или са заемали висши партийни постове. Освен това според новите правила, приети от 49-я конгрес, партийните членове нямат право да съвместяват две длъжности. По инициятива на Нинова е създаден Фонд за политически инициатеви и Академия за подготовка на партийни кадри. Срещу програмата на Нинова се обявяват "старите кадри" в БСП, които загубват влиянието си в партията вследствие промените. На изборите, макар и да се класира на второ място, партията получава 28% от гласовете или 80 депутатски места в Народното събрание. В новата парламентарна група 27 души са на възраст под 40 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена). // www.dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  2. Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  3. „Корнелия Нинова - от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  4. „Корнелия Нинова“, OMDA - Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  5. „Синьо-червена мъгла удави България“ - редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  6. Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  7. „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  8. Сп. "Тема", брой 19 (290), 14-20 Май 2007 г. Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт.
  9. Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]