Корнелия Нинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корнелия Нинова
български политик
Нинова през 2019 г.
Нинова през 2019 г.

Родена
16 януари 1969 г. (53 г.)

Религия Българска православна църква
Националност  България
Учил в Софийски университет
Политика
Партия БСП
Председател на БСП
8 май 2016 –
Заместник министър-председател на България
13 декември 2021 –
Министър на икономиката и индустрията
13 декември 2021 –
Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика
септември 2005 – март 2007
Право
Работила в Столична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
Булгартабак Холдинг“ АД
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   
Семейство
Съпруг Димитър Нинов
Деца 1 (Рафаел)
Корнелия Нинова в Общомедия

Корнелия Петрова Нинова е български юрист и политик, народен представител от парламентарната група на БСП в 41-то,[1] 42-то,[2] 43-то,[3] 44-то,[4] 45-то,[5] 46-то[6] и 47-то Народно събрание,[7] заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика (2005 — 2007) в правителството на Сергей Станишев, заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията (от 2021 година) в правителството на Кирил Петков.[8] Председател на БСП от 8 май 2016 година.[9]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и юридическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца.[10] Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на ОДС[редактиране | редактиране на кода]

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на ОДС. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.[11] Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Иван Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова.[12][13][14]

При правителството на Симеон Сакскобугготски[редактиране | редактиране на кода]

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на БСП.

В правителството на Сергей Станишев[редактиране | редактиране на кода]

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[15]

Парламентарна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за министър на икономиката в правителството на Кирил Петков.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Съмнения за злоупотреби[редактиране | редактиране на кода]

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[16]

Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[17] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[18] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г.

Прокремълска активност[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата путинистка партия „Единна Русия“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването Леонид Решетников, поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал Румен Радев, като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната.

След руското нападение над Украйна, въпреки водената от Руската федерация агресивна политика, под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на Кирил Петков, партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия, а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на петата колона на Путинова Русия в България.

Партийна дейност и реформи в БСП[редактиране | редактиране на кода]

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[9] След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от Партията на европейските социалисти, чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала.

След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си.

Според председателят на ПЕС Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП Петър Витанов членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения.

Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.[19][20][21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание.
  2. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание.
  3. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание.
  4. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание.
  5. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание.
  6. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание.
  7. Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание.
  8. Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година.
  9. а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена). // Dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  10. Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  11. Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз, 24chasa.bg, 6 декември 2017.
  12. „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  13. „Корнелия Нинова“, OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  14. „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  15. Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  16. „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  17. Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт, сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.
  18. Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.
  19. Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. 06.03.2021, Factor.bg.
  20. Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? 30.04.2022, Дойче Веле.
  21. Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. 02 март 2022, ИА Фокус.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]