Корнелия Нинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корнелия Нинова
български политик
Нинова през 2019 г.
Нинова през 2019 г.

Родена

Религия Българска православна църква
Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Партия БСП
Председател на БСП
8 май 2016 –
Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика
септември 2005 – март 2007
Право
Работила в Столична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
Булгартабак Холдинг“ АД
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVI НС   
Семейство
Съпруг Димитър Нинов
Деца 1 (Рафаел)

Корнелия Петрова Нинова е български политик, народен представител от парламентарната група на БСП. Председател на БСП от 8 май 2016 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и юридическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца[2]. Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на Иван Костов[редактиране | редактиране на кода]

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на Иван Костов. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.[3] Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова.[4][5][6]

При правителството на Симеон Сакскобугготски[редактиране | редактиране на кода]

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова става член на БСП.

В правителството на Сергей Станишев[редактиране | редактиране на кода]

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[7]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[8]

Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[9] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[10] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то и 46-то НС.

Председател на БСП, партийна дейност и реформи в партията[редактиране | редактиране на кода]

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена). // Dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  2. Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  3. Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз, 24chasa.bg, 6 декември 2017.
  4. „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  5. „Корнелия Нинова“, OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  6. „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  7. Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  8. „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  9. Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт, сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.
  10. Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]