Корнелия Нинова

Корнелия Нинова
български политик
Нинова през 2019 г.
Родена	16 януари 1969 г. Крушовица, Народна република България
Националност	България
Религия	православие
Образование	Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Право
Работила в	Столична община Столична следствена служба БТК „Техноимпекс“ АД „Булгартабак Холдинг“ АД
Политика
Партия	БСП
Народен представител в: XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС
Правителство на Сергей Станишев
зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика (септември 2005 г. – март 2007 г.)

Корнелия Петрова Нинова е български политик, народен представител от парламентарната група на БСП. Председател на БСП от 8 май 2016 г.

Биография

Образование и юридическа кариера

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца. Завършва с пълно отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на Иван Костов

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на Иван Костов. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“. Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова.

При правителството на Симеон Сакскобугготски

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс”. През 2003 г. Нинова става член на БСП.

В правителството на Сергей Станишев

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.

Критики и противоречия

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.

Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП. В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД. Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то и 44-то НС.

Председател на БСП, партийна дейност и реформи в партията

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков. Нинова започва да реализира своята програма за обновление и преструктуриране на партията. Новото ръководство започва твърд опозиционен курс. Наред с това Нинова започва подготовка за предстоящите президентски избори.^{[източник? (Поискан преди 50 дни)]}

Тя предлага и номинира генерал Румен Радев за кандидат-президент на левицата, който по-късно е избран за такъв. След президентските избори правителството на Бойко Борисов подава оставка, а на 26.03.2017 са насрочени предсрочни парламентарни избори за 44-то Народно събрание. На 04.02.-05.02.2017 в НДК е свикан конгрес на партията, който приема реформената програма на Нинова за развитие на партията. Нинова успява да наложи мандатност. По този начин Нинова успява да отстрани т.нар. „партийни фараони“, които близо 25 години са били народни представители или са заемали висши партийни постове.^{[източник? (Поискан преди 50 дни)]}

Освен това според новите правила, приети от 49-ия конгрес, партийните членове нямат право да съвместяват две длъжности. По инициатива на Нинова е създаден Фонд за политически инициативи и Академия за подготовка на партийни кадри. Срещу програмата на Нинова се обявяват „старите кадри“ в БСП, които загубват влиянието си в партията вследствие промените. На изборите, макар и да се класира на второ място, партията получава 28% от гласовете или 80 депутатски места в Народното събрание. В новата парламентарна група 27 души са на възраст под 40 години.^{[източник? (Поискан преди 50 дни)]}

Външни препратки

• Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание