Корнелия Нинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корнелия Нинова
български политик
Kornelia Ninova in 2013.jpg
Родена
16 януари 1969 г. (48 г.)
Право
Образование Софийски университет
Работила в Столична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
Булгартабак Холдинг“ АД
Политика
Партия БСП
XLI НС   XLII НС    депутат
Правителство на Сергей Станишев зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика (септември 2005 г. - март 2007 г.)

Корнелия Петрова Нинова е български политик, народен представител от парламентарната група на БСП. Председател на БСП от 8 май 2016 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и юридическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, област Враца[2]. Дипломира се в юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на Иван Костов[редактиране | редактиране на кода]

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Тя е назначена на тази длъжност при правителството на Иван Костов. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова.[3][4][5]

В правителството на Сергей Станишев[редактиране | редактиране на кода]

От септември 2005 г. до март 2007 г. е Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумания, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[6]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация” - София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[7] Фронтиер е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[8] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 година. Заедно с нея е уволнен и колегата й от кабинета – Делян Пеевски, заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[9] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с "Топлофикация" и "Булгартабак", защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и "Булгартабак" до 2009 г., когато е избрана за депутат от БСП.

Парламентарна дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Парламентарна група на Коалиция за България (14.07.2009 –)
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (29.07.2009 –)
  • Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм (30.07.2009 –)
  • Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (заместващ представител, 04.09.2009 – 11.01.2012)
  • Група за приятелство България – Италия (23.10.2009 –)
  • Група за приятелство България – Мароко (зам.-председател, 23.10.2009 –)
  • Група за приятелство България – Русия (23.10.2009 –)
  • Група за приятелство България – Франция (23.10.2009 –)
Внесени от нея законопроекти

Председател на БСП[редактиране | редактиране на кода]

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена). // www.dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  2. Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  3. „Корнелия Нинова - от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  4. „Корнелия Нинова“, OMDA - Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  5. „Синьо-червена мъгла удави България“ - редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  6. Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  7. „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  8. Сп. "Тема", брой 19 (290), 14-20 Май 2007 г. Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт.
  9. Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]