В хералдиката се използват специфични видове корони, следвайки строги правила. Видът корона показва ранга на дадено благородно лице в йерархията (цар, княз, крал, принц, херцог, граф, рицар и пр.). В действителност, някои монархии никога не са имали физическа корона, а само хералдическо изображение на такава, както например в конституционното Кралство Белгия днес.
Короните също често се използват като символи на религиозен статус или почит, използвани за божества при тяхно представяне като статуя или от техни представители, например – Черната корона на Кармапа Лама, понякога използвана като обект, пред когото се молят поклонници.
Разположението на короната в даден герб може да е върхущита – тогава тя представлява вид нехералдическа фигура, или над щита – тогава тя показва ранга на гербоносителя в аристократична система.
През XIII век върху щита на даден благороднически герб обикновено се прикрепял или бурлет, или венец от клонки. Едва през втората половина на XVI век започват да се употребяват перлени корони в гербовете на благородници; дотогава това е била запазена привилегия само на управляващи монарси.
Понякога короната, която обикновено се изобразява и използва в хералдиката, се различава значително от всяка специфична физическа корона, която може да се използва от монархия.
Дали някой благородник има право на употреба на корона в своя герб зависи от регламента в съответната държава. В някои държави, например, право на корона се полага само на благородници с титла барон или по-висока, докато в други това право имат и обикновени благородници.
Външният вид на короната следва строг набор от правила. Например, кралският герб може да съдържа кралска корона; княжеският герб може да съдържа само княжеска корона и т. н.
В официалния английски език думата корона е запазена за короната на монарх и съпругата му – кралицата-консорт, докато думата коронет се използва за всички други корони, използвани от членове на британското кралско семейство и висшата аристокрация отвъд кралското семейство (т. нар. пери).
В британската аристокрация дизайнът на короната показва ранга на нейния собственик, както в немската, френската и различни други хералдически традиции. Короната на херцог има осем ягодови листа, тази на маркиз има четири ягодови листа и четири сребърни топки (известни като „перли“, но всъщност не са перли), тази на граф има осем ягодови листа и осем „перли“, издигнати върху стъбла, тази на виконт има шестнадесет „перли“, а тази на барон или (в Шотландия) парламентарен лорд има шест „перли“. Между 1930-те години и 2004 г. феодалните барони в баронството на Шотландия са получавали шапка за поддръжка като отличителни знаци (инсигния) за ранг. Тя се поставя между щита и шлема на герба по същия начин като корона. Тъй като човек, който има право на хералдическа шапка/корона, обикновено я изобразява над щита и под шлема на своя герба, това може да предостави полезна представа за собственика на даден герб.
Членовете на британското кралско семейство имат корони на гербовете си и могат да носят физически реални версии по време на коронации. Те са изработени в съответствие с разпоредбите, направени от крал Чарлз II през 1661 г., малко след завръщането му от изгнание във Франция (опитвайки от тамошния пищен дворцов стил; Луи XIV тъкмо бил започнал монументалната си работа по Версайския дворец през тази година) и Реставрацията на Стюартите, и варират в зависимост от връзката на притежателя с монарха. Понякога допълнителни кралски заповеди променят дизайна на короните на отделни лица.
В Канада, където британският монарх е държавен глава, хералдиката използва специални корони за изтъкване на лоялността към британския монарх. Съществува военна корона, която символизира, че носителят ѝ е потомък на лице, което е служило в лоялистки полкове по време на Американската революция, докато гражданската корона се използва от всички останали. Короните на лоялните се използват само в хералдиката, никога не се носят.
Именно защото има много различни традиции във всяка една държава и дори още повече вариации в самите тях, има множество типове гербови корони в Континентална Европа. Някои от тези корони са присъдени на лица, чиито титли не съществуват или не дават право на използване на корона според традицията на Общността на нациите (държави от бившата Британска империя).
Такъв е случаят, например, с френската хералдическа корона на видам от времето на Стария ред, която не е била в употреба до XVI век, изобразявана като метален обръч с три видими кръста.[2][3] Не са известни физически шапки от този тип.
Шлемовете често са заместители на корони, но някои корони се носят само върху шлем.
Върху обръча на короната има пет лилиеви зъбеца, три от които са придържани от скоби, моделирани във вид на делфини, а в пресечната точка на скобите се издига лилия.
enfant de France
Децата и внуците на монарха (Princes du Sang Royal/Enfants de France) носят коронен обръч с пет лилиеви зъбеца.
prince du Sang
Потомците на кралските кръвни линии (Princes du Sang) също носят коронен обръч, но само с три лилиеви зъбеца, между всеки от които е вмъкнат и зъбец във вид на листо.
дюк, спадащ към перовете
Перовете (висшата аристокрация) имат корона, в средата на която е поместена кадифена шапка с пискюл отгоре.
дюк (херцог)
Френските херцози носят отворена отгоре корона с пет зъбеца във вид на листа.
маркиз, спадащ към перовете
Перовете (висшата аристокрация) имат корона, в средата на която е поместена кадифена шапка с пискюл отгоре.
Маркизът носи отворена отгоре корона с три листни зъбеца и между тях два перлени зъбеца, на всеки от които са прикрепени по три перли. Старата форма на маркизната корона има три листни зъбеца с по една перла по между им.
Наполеон Бонапарт създава своя собствена нова хералдическа система, в която всички рангови корони са до голяма степен заменени с шапки (бирети/токи). Системата изчезва отново в края на неговото управление в полза на старата традиционна система на рангове.
Императорската корона често представлява корона, в чийто център е разположена митра (корона на митрополит, известна още от Стария завет), което символизира господството и честта на императора по Божията милост. По-късните дизайни само загатват за тази форма на митра с метални пластини около кадифена шапка.
Шапката на курфюрстите има пет видими скоби с държава (глобус) на върха на пресечната им точка и маншет с пет парчета хермелинова кожа. Понякога се използва и като херцогска шапка. Между скобите се вижда обемиста пурпурна подплата.
Херцогската шапка на Щирия се базира на по-стари видове херцогски шапки/корони и все още се използва днес в герба на Щирия.
херцогска корона
Херцогската корона е подобна на херцогската шапка, но вместо маншет от хермелин има метален обръч за глава, обсипан със скъпоценни камъни и листовидни зъбци, както и пет скоби с перли. На върха има държава и кръст.
наследствен херцог
Престолонаследникът на херцог се нарича наследствен херцог (на немски: Erbherzog). Короната е като тази на херцога, но вместо пет, има само три видими скоби.
Княжеската шапка има три видими скоби с перли, кръст на върха и маншет от пет парчета хермелинова кожа. Между скобите се вижда обемиста пурпурна подплата, изпълваща пространството в короната.
Княжеската корона представлява златен, инкрустиран с камъни обръч с пет листовидни зъбци и пурпурна шапка в центъра му, заградена от три видими скоби, в чиято пресечна точка се намира кръст. За разлика от нея, княжеската шапка вместо метален обръч има маншет от три парчета хермелинова кожа.
Графската корона представлява златен обръч (подобен на благородническата корона) с девет зъбеца, увенчани със сребърни перли.[6] Някои по-стари имперски графски родове са използвали корони, чиите зъбци представляват редуващи се пет листа и четири перли.
„По-новата“ форма на фрайхерската корона се състои от златен обръч (подобен на този на благородническата корона), върху който се виждат седем зъбеца, обсипани със сребърни перли.[7]
Старата благородническа корона на нетитулуваното (т. е. без царска, графска, княжеска и пр. титли), по-ниско благородство се носи върху шлема на герба и представлява златен обръч, обсипан с перли и камъни, който има осем зъбеца отгоре си, пет от които са видими. От тях – средният, крайният ляв и крайният десен зъбец са оформени като листа, а другите два са с перли.
По-новата благородническа корона е използвана особено често от нетитулувани благородници, които едва през Новото време са били издигнати в благороднически сан чрез благородническа грамота (за разлика от древното благородничество, началото на чиито родове е от преди Новото време). Тази короната, вместо листовидни зъбци, има общо пет зъбеца със сребърни перли. Обрачат на короната е златен, украсен с перли и скъпоценни камъни (обикновено представени като сапфири и рубини).[8]
Императорска корона (Свещена римска империя, от 1804 до 1806 г.)
След създаването на наследствена императорска власт в Австрия, императорската корона е използвана за първи път в императорския герб като хералдическа корона, увенчаваща орела.
(Модерната) кралска корона, въведена от кралство Вюртемберг и кралство Саксония, представлява златен обръч за глава, инкрустиран със скъпоценни камъни, обхванат от пет видими скоби, икрустирани в средата със скъпоценни камъни, а в основата им с перли. Пространството под скобите е празно.
Короната на един велик херцог се състои от златен обръч за глава, украсен със скъпоценни камъни, обхванат от пет видими скоби, инкрустирани с перли, и украсен с четири листовидни зъбеца, помежду които се намират по-малки перлени зъбци. Под скобите, короната е полуизпълнена с пурпурна шапла. Тази корона обаче понякога се използва и признава като кралска корона.
корона на светлости
Някои медиатизираниграфски и по-малки княжески династии, които са имали правото да бъдат наричани Светлости, носят корона, в чиято средина се намира пурпурна шапка без скоби, увенчана с държава, когато я носи главата на династията, или с опашка на хермелин, когато я носят потомците.
Престолонаследникът на херцог се нарича наследствен херцог (на немски: Erbherzog). Короната е като тази на херцога, но вместо пет, има само 3 видими скоби.
Херцогската корона е подобна на херцогската шапка, но вместо маншет от хермелин има метален обрач за глава, обсипан със скъпоценни камъни и листовидни зъбци, както и пет скоби с перли. На върха има държава и кръст.
Княжеската шапка има три видими скоби с перли, кръст на върха и маншет от пет парчета хермелинова кожа. Между скобите се вижда обемиста пурпурна подплата, изпълваща пространството в короната.
Княжеската корона представлява златен, инкрустиран с камъни обрач с пет листовидни зъбци и пурпурна шапка в центъра му, заградена от три видими скоби, в чиято пресечна точка се намира кръст. За разлика от нея, княжеската шапка вместо метален обръч има маншет от три парчета хермелинова кожа.
Графската корона представлява златен обрач (подобен на благородническата корона) с девет зъбеца, увенчани със сребърни перли.[9] Някои по-стари имперски графски родове са използвали корони, чиите зъбци представляват редуващи се пет листа и четири перли.
Фрайхерската корона се състои от златен обръч (подобен на този на благородническата корона), върху който се виждат седем зъбеца, обсипани със сребърни перли.[10]
Тази короната има общо пет зъбеца със сребърни перли. Обрачат на короната е златен, украсен с перли и скъпоценни камъни (обикновено представени като сапфири и рубини).[11]
В Германската империя наред с регламентирането на герба са създадени и нови хералдически корони за императора, императрицата и кронпринца (престолонаследника). Точният дизайн на короните е подложен на леки промени от Вилхелм II и неговите наследници, което също се отразява съответно и в промененящия се имперски герб. Хералдическата императорска корона произлиза от римско-германската императорска корона и е проектирана според стила на времето. И трите хералдически корони съществуват само като такива, дизайните не са реализирани като истински корони. За разлика от това, кралствата Бавария и Прусия приемат по време на тяхното създаване външния вид на действителните кралски корони за образец на хералдическите корони в своите гербове. Останалите германски държави обикновено използват хералдическите корони, които вече са били разпространени от времето на Свещената Римска империя.
Короната на Вилхелм II представлява четири големи и четири малки златни плочи, заоблени в горния им край, инкрустирани с брилянти и подредени една до друга във формата на осмоъгълник. Всяка от големите плочи съдържа голям кръст от брилянти, под чиите рамена са разположени два по-малки кръста; всяка от малките плочи съдържа орел, на чиято глава се рее осемлъчева звезда. Върху големите плочи са положени златни, богато украсени скоби, които се пресичат в центъра на короната, представляващ листен орнамент, увенчан със синя държава, украсена с камъни. Короната е подплатена със златист хастар и загражда в себе си ниска шапка, изработена от златен брокат, нашарена с имперски орли и императорски корони.
Короната се отличава с четири скоби, затварящи шапка от златен брокат. Обръчът около главата е украсен с много рубини и диаманти и е подплатен със златен плат.
Короната на пруско-германскиякронпринц (престолонаследник) се състои от един обсипан със скъпоценни камъни обръч за глава, който е украсена в горната част последователно с четири кръста и четири орела, направени от диаманти. Четири златни, обсипани с перли и богато украсени скоби завършват с листов орнамент на върха на короната, върху който е положена синя държава, украсена с камъни. Затворена под скобите се намира ниска червена кадифена шапка с подплата в същия цвят. Формата на кръстовете се е променяла с течение на времето от стилизиран железен кръст към до по-богато украсени форми.
Короната на Вилхелм II (наричана още Хоенцолернска корона) е направена през 1888 г. за неговото (никога не състояло се) коронясване като крал на Прусия. Тя е доста подобна на действително изработената корона на Кралство Прусия. Тя има златен обръч за глава, украсен с диаманти. Всяка от осемте скоби на короната е украсена с 10 брилянта, а основата ѝ е покрита с флерони (стилизирани цветове) от четири брилянта. Между отделните скоби се издигат перлени зъбци. На върха на короната има голяма сапфиренадържава.
Короната на Кралство Бавария е проектирана и изработена (след издигането на Бавария от курфюрство в кралство) в същото парижко златарско ателие, от което са произлезли инсигниите на Наполеон I, благодарение посредничеството на придворния бижутер във Франкфурт на Майн – Боргинс. Съхранява се в съкровищницата на Мюнхенската резиденция. Короната е използвана и като хералдическа корона на Бавария. Тя се различава от обикновените кралски корони главно по това, че скобите ѝ са украсени със скъпоценни камъни вместо с перли. Показаната тук илюстрация на Хуго Щрьол обаче се различава в някои детайли от хералдическата корона, използвана от властите в герба.
Италианската система споделя много прилики с испанската и френската, но има и разлики. Преди създаването на Кралство Италия е имало множество различни малки италиански държавици с различни системи относно използването на рангови корони. След основаването на Кралство Италия, италианската рангова коронна система се регламентира чрез указа за представителните елементи на герба от 4 март 1870 г. След създаването на Consulta Araldica del Regno d'Italia – комисията по хералдика към Министерството на вътрешните работи, отговаряща за всички хералдически и благороднически въпроси – са положени усилия за създаване на нормативна основа в тази област. Така, например, на 1 януари 1890 г. са регламентирани гербовете и с тях ранговите корони на кралската династия. В същото време обаче се проявява и воля, не всичко да се уеднаквява, а да се запази до някаква степен и предишното разнообразие от малките държавити – за това говори наредба от 13 април 1905 г. (разширена на 7 юни 1943 г.), която довежда до разграничението между „нормалните“ корони и тези, използвани за пред народа (рисорджименто) – така наречените толерирани корони.
По време на шведското управление на Финландия са били използвани шведски корони. Короните са били използвани в гербовете на историческите провинции на Финландия. За историческите провинции – Същинска Финландия, Сатакунта, Тавастия и Карелия – се използвала херцогска корона, за останалите – графска корона. През 1917 г. с независимостта се въвежда и гербът на Финландия с корона на велико херцогство, но е премахнат през 1920 г. Днес някои градове използват корони – например: Пори има крепостна корона, а Вааса – благородническа корона.
неопределена великохерцогск/а корона, използвана от края на XIX до началото на XX век.
великохерцогската корона, използвана в държавния герб през 1917 – 1920 г.
В хералдиката, нехералдическата фигура е изображение, разположено в щита на герб. Тези изображения могат да са корони. Един забележителен пример за това са трите корони в герба на Швеция, които тук естествено не символизират ранг на личност.
Освен това много животни (често лъвове и орли) и понякога човешки глави биват представяни с корони в различни гербове.
Златна корона се появява на видно място в герба на Вестфол, окръг в Норвегия
Коронована лъвска глава в герба на окръг Биденкопф в Хесен, Германия (1832 – 1974 г.)
Три корони, както и короновани лъвове и леопарди, в герба на Ейрик Померански
↑Currently, besides the grandchildren of the present King Charles III, the living grandchildren of a former sovereign are granted the privilege to use the crown of a Sovereign's Grandchild.
↑Adolf Matthias Hildebrandt (Begründer), Ludwig Biewer (Bearb.): Wappenfibel. Handbuch der Heraldik. 19. Auflage, h.g. vom HEROLD, Verein für Heraldik, Genealogie und verwandte Wissenschaften, bearb. im Auftrag des Herolds-Ausschusses für die Deutsche Wappenrolle. Degener, Neustadt an der Aisch 1998, S. 89.
↑Adolf Matthias Hildebrandt (Begründer), Ludwig Biewer (Bearb.): Wappenfibel. Handbuch der Heraldik. 19. Auflage, h.g. vom HEROLD, Verein für Heraldik, Genealogie und verwandte Wissenschaften, bearb. im Auftrag des Herolds-Ausschusses für die Deutsche Wappenrolle. Degener, Neustadt an der Aisch 1998, S. 89.
↑Adolf Matthias Hildebrandt (Begründer), Ludwig Biewer (Bearb.): Wappenfibel. Handbuch der Heraldik. 19. Auflage, h.g. vom HEROLD, Verein für Heraldik, Genealogie und verwandte Wissenschaften, bearb. im Auftrag des Herolds-Ausschusses für die Deutsche Wappenrolle. Degener, Neustadt an der Aisch 1998, S. 88.
↑Adolf Matthias Hildebrandt (Begründer), Ludwig Biewer (Bearb.): Wappenfibel. Handbuch der Heraldik. 19. Auflage, h.g. vom HEROLD, Verein für Heraldik, Genealogie und verwandte Wissenschaften, bearb. im Auftrag des Herolds-Ausschusses für die Deutsche Wappenrolle. Degener, Neustadt an der Aisch 1998, S. 89.
↑Adolf Matthias Hildebrandt (Begründer), Ludwig Biewer (Bearb.): Wappenfibel. Handbuch der Heraldik. 19. Auflage, h.g. vom HEROLD, Verein für Heraldik, Genealogie und verwandte Wissenschaften, bearb. im Auftrag des Herolds-Ausschusses für die Deutsche Wappenrolle. Degener, Neustadt an der Aisch 1998, S. 89.
↑Adolf Matthias Hildebrandt (Begründer), Ludwig Biewer (Bearb.): Wappenfibel. Handbuch der Heraldik. 19. Auflage, h.g. vom HEROLD, Verein für Heraldik, Genealogie und verwandte Wissenschaften, bearb. im Auftrag des Herolds-Ausschusses für die Deutsche Wappenrolle. Degener, Neustadt an der Aisch 1998, S. 88.
Снимка на физическата корона на краля на Норвегия
Графика на физическата корона на краля на Норвегия
Хералдическа стилизация на короната на краля на Норвегия (образец от 1905 г.)
Монарх: Короната на Тюдорите
Монарх: Короната на Шотландия
Монарх: Короната на Свети Едуард (средновековна)
Монарх: Короната на Свети Едуард
Дете на суверен
Дете на престолонаследник
Внук на суверен[a]
Дете на дъщеря на суверен, ако се нарича Височество[1]
Канцлер на службата по гербовете (College of Arms).svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
Крепостна корона на герба на Република Австрия
.svg){kind=small}
Крепостна корона на провинция Долна Австрия
.svg){kind=small}
.svg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg)
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
Коронована лъвска глава в герба на окръг Биденкопф в Хесен, Германия (1832 – 1974 г.)
Три корони, както и короновани лъвове и леопарди, в герба на Ейрик Померански
В герба на Чешката република се появяват короновани лъвове и орли
.svg)
.jpg){kind=link}
