Кортик (ЗРАК)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
ЗРАК „Кортик“ на борда на корветата „Стерегущий“ без ЗУР

„Кортик“ (експортно наименование „Каштан“, според класификацията на НАТО – CADS-N-1 Kashtan) – руски зенитен ракетно-артилерийски комплекс (ЗРАК), предназначен за отбраната на кораби и стационарни обекти от високоточно оръжие (противокорабни ракети), въздушни цели (самолети, вертолети), а също и за обстрел на маломерни морски и наземни цели.

Комплекса има пълна автоматизация на бойната работа, от откриването до поразяването на целта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Комплекса е разработен в края на 1970-те години в Конструкторското бюро по приборостроене[1] (ГУП „КБП“, генерален конструктор А. Г. Шипунов), серийното производство се осъществява в Тулския машиностроителен завод[2][3]. Производител на радиолокационната система на бойния модул е ОАО „РАТЕП“. Бордовата апаратура – НИИФП[4]. Приет на въоръжение през 1989 г[5].

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Зенитният ракетно-артилерийски комплекс „Кортик“/„Каштан“ е въоръжение на:

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Модификацията Каштан-М в сравнение с аналога (ЗРК „Кортик“) има по-малко време за реакция (за сметка увеличаване на скоростта на насочване на ракетно-артилерийската установка) и повишени 2 – 3 пъти експлоатационни характеристики.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Зони на поражение
по далечина:
ракетно въоръжение: 1500 – 8000 м
артилерийско въоръжение: 500 – 4000 м
по височина
ракетно въоръжение: 5 – 3500 м
артилерийско въоръжение: 5 – 3000 м
  • Време за реакция: 6 – 8 сек
  • Далечна на вземане на съпровождане на ПКР с ЕПР = 0,1 м² и височина на полета Н ≥ 5 м: 9 км
  • Брой едновременно обстрелвани цели (в зависимост от броя бойни модули): 1[6]
  • Вероятност за поражение на ПКР: 0,94 – 0,99
  • Радиолокационният канал за насочване в мм диапазон осигурява точност 2 – 3 м
  • Темп на стрелбата: 10 000 изстрела/минута

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата 9М311
  • Зенитни управляеми двустепенни твърдогоривни ракети 9М311-1 с осколъчно-стреловидна бойна част и неконтактен датчик за целта.
  • Два 30-мм шестстволни зенитни автомата АО-18К.
  • команден модул, предназначен за откриване на целите, целеразпределението и подаване на целеуказания на бойните модули;
  • боен модул (от 1 до 6), който осъществява автоматичното приемане на целеуказанията, автосъпровождението, изработката на данните за стрелба и обстрел на целите както с ракетното, така и с артилерийското въоръжение;
  • система за съхранение и презареждане на боеприпасите, осигуряваща съхранение на 32 ракети в пускови контейнери, подема им в бойния модул и спускането им в погреба.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

„Каштан-М“ – първоначално е подобрена далекобойността, както и зоната на поражение на ЗУР 9M311-1Е по височина и дължина[7].

Зона на поражение:

  • по дължина
ЗУР (Зенитна управляема ракета): 1500 – 10 000 м
ЗА (Зенитен автомат): 500 – 4000 м
  • по височина
ЗУР: 2 – 6000 м
ЗА: 0 – 3000 м
  • Дължината на взимане на съпровождане на ПКР с ЕПР = 0,1 м² и височина на полета Н≥5 м: 11,4[8] км

Оценка[редактиране | редактиране на кода]

Съвместната обработка на сигналите от радиолокационния и оптико-електронния канали за съпровождане на целите и ЗУР с автоматичен избор на оптимален режим осигурява висока устойчивост на смущения[9]. Според резултатите от изпитанията, произведени в края на 1980-те години, ЗРАК „Кортик“ е признат за неефективен поради голямото тегло и габарити и това, че на практика той не успява да осъществи дострела с автомати на несвалените с помощта на своите ЗУР вражески противокорабни ракети. Голямото тегло, в крайна сметка, не дава в болшинството случаи възможност да се поставят тези установки вместо ЗАК АК-630М. На крайцерите от проекта 1293, планирани за залагане в началото на 1990-те години, е решено да се откажат от ЗРАК в полза на използването на ЗРК „Кинжал“ и зенитни автомати[10]. Основният недостатък на ЗРАК тогава се предполага да бъде отстранен в модернизираната версия М.

ЗРАК се носи от стражеви кораби проект 11540 и 11356М, крайцерите „Петър Велики“ и „Адмирал Нахимов“, а също и от ГПК „Адмирал Чабаненко“.

Започвайки от втория кораб на проекта 20380 ЗРАК не се поставя по причина невъзможност за едновременното му поставяне заедно със ЗРК „Редут“ (комплекс на базата на С-350) с възможност за използване на различни типове ракети със средна и голяма далечина. За отбраната от ПКР се използват 2 ЗАК АК-630М.

Обаче това не означава отказ от самата концепция на ЗРАК – на фрегатите от проекта 22350 се поставят 2 ЗРАК „Палаш[11][12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 1. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2.
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кортик (зенитный ракетно-артиллерийский комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.