Направо към съдържанието

Косел

Тази статия е за селото в Северна Македония. За градчето в Шлезвиг-Холщайн, Германия вижте Косел (Германия).

Косел
Косел
— село —
      
Герб
Косел
Косел
41.1706° с. ш. 20.8347° и. д.
Косел
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина890 m
Население586 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Косел в Общомедия

Косел (на македонски: Косел) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 9 километра северно от Охрид, по пътя Охрид - Битоля на Коселската река. Традиционно се дели на две махали – Горни и Долни Косел.

История[редактиране | редактиране на кода]

Североизточно над селото е укрепеното селище от Бронзовата епоха Градище.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Горни Косел (Gorni-Kossel) е посочено като село с 35 домакинства с 98 жители българи, а Долни Косел (Kossel-dolni) има 10 домакинства с 46 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горни Косел има 300, а Долни Косел - 30 жители, всички българи.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долни Косел е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи, а Горни Косел също чисто българско с 40 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на Косел е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горни Косел има 320, а в Долни Косел – 240 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Горни и Долни Косел са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Христо Кл. Момиров от Охрид е български кмет на Горни Косел от 9 август 1941 година до 5 ноември 1942 година. След това кметове са Войдан Бимбилов от Велмей (30 октомври 1942 - 23 декември 1942) и Христо Ив. Паунчев от Охрид (23 декември 1942 - 9 септември 1944).[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 586 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 576
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 4
Фреска на Света Марина от църквата „Свети Никола“, XV век

През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[9]

Старата църква „Свети Никола“ е от XV век. Централната парохийска църква „Свети Никола“ е изградена до старата в 1974-1975 година. Иконостасът и живописта са дело на зографа Доне Доневски от село Гари. Осветена е от митрополит Методий Дебърско-Кичевски. На 14 май 1989 година владиката Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък, а на 1 август 2000 година и готовата църква „Свети Илия“. Живописта е дело на Тони Милцов от Охрид. На 8 септември 1996 година владиката Тимотей осветява темелния камък, а на 26 октомври 2004 година и готовата църква „Света Неделя“. Живописта е дело на Тони Милцов от Охрид, а резбованият иконостас е изработен в ЕМО – Охрид. На 13 юни 2006 година е осветен темелният камък на църквата „Св. св. Петър и Павел“. В селото има и неосветен параклис „Свети Йоан Кръстител“ от 1970 година.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Косел
  • Блаже, войвода на четата от Косел през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[11]
  • Милош Линдро (р. 1952), северномакедонски писател
  • Трайко Наумов, македоно-одрински опълченец, 17-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 249. (на македонски)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонски)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  9. Новини на телевизия А1
  10. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 10 декември 2015.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486.