Коси (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коси
(КСапт Коси, Гхугри)
Bhote Kosi in Nepal 2.jpg
India relief location map.jpg
26.9152° с. ш. 87.1556° и. д.
25.4144° с. ш. 87.2482° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
Местоположение    Непал
 Индия
Дължина 300 (730) km
Водосб. басейн 86 900 km²
Отток 1770 m³/s
Начало
Място Арун (лява съставяща)
Сун Коси (дясна съставяща)
Координати 26°54′54.72″ с. ш. 87°09′20.16″ и. д. / 26.9152° с. ш. 87.1556° и. д.
Надм. височина 127 m
Устие
Място ГангИндийски океан
Координати 25°24′51.84″ с. ш. 87°14′53.52″ и. д. / 25.4144° с. ш. 87.2482° и. д.
Надм. височина 26 m
Коси
(КСапт Коси, Гхугри)
в Общомедия
Карта на по-големите реки в Индия

Коси (в горното течение Сапт Коси, в долното Гхугри) (на непалски: कोशी; на хинди: कोसी) е река в Източен Непал и Северна Индия, ляв приток на Ганг. Дължина 300 km (с дядната съставяща я река Сун Коси 730 km), площ на водосборния басейн 86 900 km². Река Коси се образува в югоизточната част на Непал, на 127 m н.в. под името Сапт Коси, от сливането на двете съставящи я реки Арун (Коши, дясна съставяща, дължина над 250 km, площ на водосборния басейн 33 578 km²) и Сун Коси (дясна съставяща, 430 km, 18 182 km²). Двете реки водят началото си на китайска територия от северните подножия на масива Джомолунгма и чрез дълбоки и тесни дефилета (едни от най-дълбоките на Земята) пресичат от север на юг Хималаите, източно и западно от масива.[1].

На около 10 km след образуването си река Сапт Коси излиза от планините и до устието си тече на юг и югоизток през Индо-Гангската равнина. Влива се отляво в река Ганг, на 26 m н.в под името Гхугри. Основни притоци: леви – Арун, Тамур; десни – Сун Коси, Камла. Подхранването ѝ е смесено, снежно-ледниково и дъждовно, с ясно изразено пролетно-лятно пълноводие. Среден годишен отток близо до устието 1770 m³/s. При излизането на реката от планините съвместно с Индия и Непал е изграден голям хидроенергиен комплекс, включващ преградна стена, язовир, ВЕЦ (мощност 1800 хил. квт) и мрежа от напоителни канали. В долното си течение е плавателна за плитко газещи речни съдове.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]