Космическа совалка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на совалка.

Космическа совалка
Данни за кораба
ФункцияПилотиран космически кораб за извеждане на товари в Космоса, ремонти на космически апарати и връщане на космически апарати и техника на Земята
Типпилотиран
ПроизводителUnited Space Alliance
Страна САЩ
Основен потребител НАСА
Производителност
Екипаж4 – 8
Товар25 061,4 кг
Размери
Височина17,25 метра
Дължина37,24 метра
Маса при излитане109 000 кг
Маса при кацане104 000 кг
Оперативни данни
Статутизведен от употреба
Първи полет12 април 1981
Общо полети135
Космическа совалка в Общомедия

Космическата совалка (на английски: Space Shuttle, Спейс Шатъл) е американски пилотиран космически кораб за многократна употреба. Първият старт на совалката е на 12 април 1981 г., а последният – на 8 юли 2011 г. За този период са осъществени общо 135 космически полета.

Космическите совалки носят космонавти на борда си, както и товари, като изкуствени спътници и части за космическите станции в ниската околоземна орбита, в горната част на атмосферата или термосферата.[1] Обикновено екипажът се състои от 5 до 7 членове. Максималният товар, който може да бъде носен от совалката, е с тегло:

  • 14 400 kg обратно до Земята

Космическата совалка е първият космически кораб за многократно използване.

Совалката Discovery с контейнера течно гориво за двигателите, 3 секунди след откачането на твърдогоривните бустери, мисия STS-121, 4 юли 2006
Совалка Discovery с отворен товарен отсек, мисия STS-121, 6 юли 2006

История[редактиране | редактиране на кода]

Статистика за полетите на американската совалка
Полетите на совалката според орбитален апарат

Първите космически кораби за многократно използване започват да се разработват на 5 януари 1972 г., когато президентът Ричард Никсън утвърждава програмата „Космическата совалка“ на НАСА. Силна поддръжка на програмата оказва Роналд Рейгън, тъй като совалките са ключово звено от програмата му „Звездни войни“.

Ентърпрайз е първата изградена совалка през 1976 г., но без двигатели и топлинен щит тя служи само за тестове в атмосферата – не може да извършва операции в Космоса. Първоначално са построени четири напълно функциониращи совалки: Колумбия, Чалънджър, Дискавъри и Атлантис. Като две от тях са изгубени при катастрофи – Чалънджър през 1986 г. и Колумбия през 2003 г. с общо 14 жертви. Индевър е петата совалка, конструирането на която е одобрено през 1987 г. с цел да замени Чалънджър.

Макети[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. макетът „Патфайндър“ е построен от стомана и дърво в „Маршал Спейс Флайт Център“, за да се използва за проверка на пистата, възможностите на крана и др.

Пълномащабният макет „Иксплорър“ е инсталиран в „Кенеди Спейс Център Визитор Комплекс“ през 1993 г. Създаден е чрез схеми, чертежи и архивни документи, предоставени от НАСА и „Rockwell International“. Въпреки че много от функциите са симулирани, някои от основните части на модела, като гумите на Мишлен, използвани на колесниците, са автентични за програмата Спейс Шатъл. Макетът има дължина 37,4 m, височина 16 m и размах на крилете 24 m. Името на совалката е сменено на „Индипендънс“ на 5 октомври 2013 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NASA. Earth's Atmosphere // National Aeronautics and Space Administration, 1995. Архивиран от оригинала на 2007-10-13. Посетен на 2008-01-19 2007. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]