Космонавтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
От горе надолу:

Космонавтиката (от старогръцки: κόσμος – космос, вселена, и ναυτική  – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. Може (в разширен смисъл) да означава изобщо космически изследвания. Терминът е въведен от Георгий Лангемак.[1]

Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Начало на пилотираната космонавтика става полетът на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

Първите години от развитието на космонавтиката се характеризират с остра конкуренция между държавите (позната като Космическа надпревара). Международното сътрудничество започва да се развива едва през последните десетилетия, най-вече благодарение на съвместното изграждане и експлоатация на Международната космическа станция и изследванията, провеждани на нейния борд.

Усвояване на космоса[редактиране | редактиране на кода]

Първият изкуствен спътник на ЗемятаСпутник-1“ е разработен в подмосковното селище (сега наукоград) Болшев (днес град Корольов).

За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средства за доставянето му на 13 май 1946 г. Съветът на министрите на СССР приема постановление за започване на мащабна работа по развитие на ракетостроенето. В съответствие с това постановление в Болшев на територията на бившето инженерно училище се сформира Научноизследователски артилерийски институт за реактивно въоръжение № 4.

За началник на института е назначен генерал А. И. Нестеренко, негов заместник по „Течни балистични ракети“ е полковник Михаил Тихонравов, съратник на Сергей Корольов от ГИРД и РНИИ.

Тихонравов е известен като създател на първата ракета с течно гориво, стартирала в Нахабино на 17 август 1933 година. През 1945 година той оглавява проекта за извеждане на 2 космонавти на височина 200 километра с помощта на ракета от типа „Фау-2“ и управляема ракетна кабина. Проектът е бил поддържан от Академията на науките на СССР и одобрен от Йосиф Сталин. Обаче в трудните следвоенни години ръководството на военната промишленост не възприема космическите проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща за изпълнението на главната задача по създаване на „далекобойни ракети“.

Изследвайки перспективите на развитие на ракетите, създавани по класическата последователна схема, Тихонравов достига до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследванията, проведени под ръководството на Тихонравов, показват, че пакетната схема от ракети, създадени от КБ на Корольов, осигурява скорост 4 пъти по-голяма от скоростта при обикновена компоновка. С внедряването на „пакетната схема“ групата на Тихонравов се приближава до осъществяването на своята заветна мечта за излизане на човек в космическото пространство. По самоинициатива продължават изследванията на проблемите по извеждането и завръщането на Земята на ИСЗ.

На 16 септември 1953 г. по заявка на ОКБ „Корольов“ в НИИ-4 е открита първата научноизследователска работа върху космическа тематика „Изследване по въпроса на създаване на първия изкуствен спътник на Земята“. Групата на Тихонравов, имаща солиден опит в тази област, я изпълнява оперативно.

През 1956 година Тихонравов с част от своите сътрудници е преназначен от НИИ-4 в ОКБ на Корольов като началник на отдел по проектиране на спътници. С неговото непосредствено участие се създават първите ИСЗ, пилотируеми кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.

По-нататъшна хронология:

Космически агенции[редактиране | редактиране на кода]

Макар че само САЩ, СССР, Русия и Китай са извеждали хора в орбита, други страни също имат космически агенции – държавни органи по космическите изследвания, които координират национални космически програми и ръководят дейността в своите страни. След тях по-известни и активни са:

Към тях спада междуправителствена организация в Европа, наречена Европейска космическа агенция (ЕКА), основана през 1964 г.

Космически апарати[редактиране | редактиране на кода]

Изкуствени спътници на Земята[редактиране | редактиране на кода]

Космически телескопи[редактиране | редактиране на кода]

Автоматични междупланетни станции[редактиране | редактиране на кода]

Лунни космически апарати[редактиране | редактиране на кода]

  • „Луна“ – изследване на Луната, доставка на лунен грунт, „Луноход 1“ и „Луноход 2“ (СССР)
  • „Рейнджър“ – получаване на телевизионни изображения на Луната при падането върху нейната повърхност (НАСА)
  • Лунар Експлорър“ – изследване на Луната и окололунното пространство от селеноцентрична орбита (НАСА)
  • Лунар Орбитър“ – достигане до лунна орбита, картографиране на лунната повърхност (НАСА)
  • Сървейър“ – отработване на меко кацане върху Луната, изследвания на лунния грунт (НАСА)
  • СМАРТ-1“ – изследвания на Луната, апаратът е оборудван с йонен двигател (ЕКА)

Пилотирани кораби[редактиране | редактиране на кода]

Орбитални станции[редактиране | редактиране на кода]

Частни космически кораби[редактиране | редактиране на кода]

Ракети-носители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]