Космос-188

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Космос 188)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Космос-188
Данни за кораба
Ракета-носител Союз 11А511
Полет на Союз № 6
Космодрум Байконур, пл. 1
Старт 30 октомври 1967
8:09 UTC
Скачване Космос-186
Кацане 2 ноември 1967
9:10 UTC
Продължителност на полета 3 денонощия 1 час 1 минута
Брой обиколки 48
Апогей 247 км
Перигей 180 км
Инклинация 51,7°
Период 89 мин
Маса 6530 кг
NSSDC_ID 1967-107А
NORAD ID 03020
Данни за екипажа
Членове на екипажа безпилотен
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Космос-188 Космос 212
Първо автоматично скачване в космоса. Марка от СССР, 1968

Космос-188 е съветски безпилотен космически кораб от типа „Союз“. Това е кораб № 5 от модификацията Союз 7К-ОК. Корабът стартира на 30 октомври 1967 г. и е предназначен за автоматично скачване с кораба Космос-186. Двата кораба осъществяват първото автоматично скачване в света.

Скачване[редактиране | редактиране на кода]

Първо е изстрелян корабът Космос 186 на 27 октомври 1967 г. Той е „активния“ кораб и е трябвало да намери с радиолокационна антена „пасивния“ Космос 188, да се сближи с него и да се скачи. На 30 октомври 1967 г., по време на прелитането на кораба „Космос 186“ над космодрума е изстрелян „Космос 188“ в същата орбита, но с дистанция от 24 км.

За да се осъществи скачването е необходима голяма точност на извеждането на орбита, защото автоматичната система за скачване може да работи само до определено разстояние между скачващите се кораби. Това разстояние от 24 км е напълно достатъчно за осъществяването му.

Чрез команда от центъра за управление е активирана системата за ориентация, системата за автоматично управление и бордовите елктронно-изчислителни машини (ЕИМ). След „откриването“ на „пасивния“ кораб „Космос 188“, ЕИМ на „активния“ „Космос 186“ започва изчисляването на необходимото ускоряване за намаляване разстоянието между корабите, корекция на орбитата в хоризонталната и вертикалната равнина. Приближаването става със скорост от около 90 км/ч. При достигането на разстояние между двата кораба от около 300 м се изключва главния, а се включват двигателите с малка мощност.

В последния етап от скачването приближаването става със скорост от 0,5 – 1 м/с. След това става и скачването: щангата на скачващия възел на „Космоса 186“ влиза в конусообразния приемник на „Космос 188“.

Скачените кораби летяли около 3 часа и половина, извършвайки около 2 обиколки около Земята. След това по команда от Земята те се разкачват и последователно се приземяват: първо „Космос 186“, след това „Космос 188“.

Трябва да се отбележи, че корабът Космос 188 е същият кораб за несъстоялата се мисия Союз 2А, на който е променено оборудването и обзавеждането му за автономен космически полет. Променена и модернизирана е и парашутната му система, довела до катастрофата на Союз 1 и смъртта на Владимир Комаров.

Корабът 7К-ОК

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]