Косово (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Косово (Област Кюстендил))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Косово.
Косово
Общи данни
Население23 души[1] (15 септември 2022 г.)
0,94 души/km²
Землище24,69 km²
Надм. височина796 m
Пощ. код2557
Тел. код07927
МПС кодКН
ЕКАТТЕ38786
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Косово е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Косово се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в източните склонове на Милевска планина, по долината на река Косовска. Отдалечено е на 13 километра от границата със Сърбия. Селото е разпръснат тип, образувано от 17 махали. мах. Широко дол; мах. Дурлинивци; мах.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Косово е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. са регистрирани селата Косач и Кошево, чието местоположение съвпада с това на днешното Косово. първото е с 42 домакинства, 35 ергени, 4 бащини и 2 вдовици, а второто – с 62 домакинства, 53 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като Косова към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 4 данъкоплатци.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Косово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Николай“. Построена през 1885 г.
  • Оброк „Свети Спас“. Намира се на около 3 км северозападно от селската църква, при мапхала Воличинци, на около 100 метра югозападно от последните къщи на махалата, до стар дъб.
  • Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 2,5 км югоизточно от селската църква, в местността „Пантеле“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор се провежда всяка година в последната неделя на юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Лазаров Гергинов – род.1908 г.-общественик.
  • Борис Рангелов Манов – род 1924 г. Завършил стр.инженерство в Будапеща. Работил в много страни в Европа, Лат. Америка и др.
  • Венелин Станков Илиев – 1914-2012 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.488-491;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.716-719;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.320;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.31-32;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]