Косовска битка (1448)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.

Косовска битка (1448)
Османски войни в Европа
Османски акънджия побеждава унгарски рицар (миниатюра от XVI век)
Османски акънджия побеждава унгарски рицар (миниатюра от XVI век)
Информация
Период 17 – 20 октомври 1448 г.
Място Косово поле
Страни в конфликта

Кралство Унгария Кралство Унгария

Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя

Командири и лидери

Кралство Унгария Янош Хуняди

Flag of the Ottoman Empire.svg Мурад II

Косовската битка (17 – 20 октомври 1448) е сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.

Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Поражението при Варна през 1444 г. не отказва Хуняди от офанзивни действия срещу османците. Окуражен от успешното въстание на албанците начело със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна войска, в която влизат и 8000 власи.[2] Опасявайки се от османско отмъщение, в случай, че унгарците бъдат победени, сръбският владетел Георги Бранкович отказва да се присъедини към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени.[3]

Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.[1]

Развой на битката[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки численото си превъзходство османците (към 60 000 души[4]) възприемат отбранителна тактика. Пред целия им фронт е издигната палисада с ров. В центъра зад укрепление от коли (заимстван от хуситския вагенбург) са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.[1][4]

В първия ден на битката (17 октомври) се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден (19 октомври), когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.[1]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е задържан за заложник от Георги Бранкович, но скоро след това е освободен срещу обещание за откуп.[3] През 1453 Мехмед II завладява Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Uyar 2009, стр. 29
  2. Turnbull 2003, стр. 36
  3. а б Fine 1987, стр. 554 – 555
  4. а б Sedlar 1994, стр. 248
  5. Fine 1987, стр. 563, 569, 575

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Откъс[неработеща препратка] от книгата на Колин Имбър „Османската империя 1300 – 1481“ с описание на предхождащите събития и самата Косовска битка (посетен на 07.03.2012)