Косовска битка (1448)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Косовска битка.

Османски акънджия побеждава унгарски рицар (миниатюра от XVI век)

Косовската битка (17-20 октомври 1448) е сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.

Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Поражението при Варна през 1444 г. не отказва Хуняди от офанзивни действия срещу османците. Окуражен от успешното въстание на албанците начело със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна войска, в която влизат и 8000 власи.[2] Опасявайки се от османско отмъщение в случай че унгарците бъдат победени, сръбският владетел Георги Бранкович отказва да се присъедини към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени.[3] Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.[1]

Развой на битката[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки численото си превъзходство османците (към 60 000 души[4]) възприемат отбранителна тактика. Пред целия им фронт е издигната палисада с ров. В центъра зад укрепление от коли (заимстван от хуситския вагенбург) са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.[1][4]

В първия ден на битката (17 октомври) се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден (19 октомври), когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.[1]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е задържан за заложник от Георги Бранкович, но скоро след това е освободен срещу обещание за откуп.[3] През 1453 Мехмед II завладява Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fine, John V. A.. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. The University of Michigan Press, 1987. ISBN 0-472-10079-3.
  • Sedlar, Jean W. East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500. University of Washington Press, 1994. ISBN 0295972912.
  • Turnbull, Stephen. The Ottoman Empire, 1326-1699. Osprey Publishing, 2003. ISBN 1841765694.
  • Uyar, Mesut. A Military History of the Ottomans. From Osman to Atatürk. ABC-CLIO, 2009. ISBN 0275988767.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Uyar 2009, стр. 29
  2. Turnbull 2003, стр. 36
  3. а б Fine 1987, стр. 554-555
  4. а б Sedlar 1994, стр. 248
  5. Fine 1987, стр. 563, 569, 575

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Откъс от книгата на Колин Имбър „Османската империя 1300-1481“ с описание на предхождащите събития и самата Косовска битка (достъп от 07.03.2012)