Косовска операция (1915)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Косовска операция
Сръбска кампания (Първа световна война)
Serbia-WW1-3.jpg
Информация
Период1 ноември-4 декември 1915
МястоКосово поле, Кралство Сърбия
РезултатРешителна Българска победа, крайно поражение за Сърбия
Страни в конфликта
Централни сили:
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Flag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Ensign of Austro-Hungarian civil fleet (1869-1918).svg Австро-Унгария
Антанта:
Flag of Serbia (1882–1918).svg Кралство Сърбия
Командири и лидери
Flag of Bulgaria.svg Никола Жеков
Flag of Bulgaria.svg Константин Жостов
Flag of Bulgaria.svg Климент Бояджиев
Flag of Bulgaria.svg Георги Тодоров
Flag of Bulgaria.svg Никола Рибаров
Flag of Germany (1867–1918).svg Август фон Макензен
Flag of Germany (1867–1918).svg Макс фон Галвиц
Ensign of Austro-Hungarian civil fleet (1869-1918).svg Херман Кьовеш
Flag of Serbia (1882–1918).svg Радомир Путник
Flag of Serbia (1882–1918).svg Живоин Мишич
Flag of Serbia (1882–1918).svg Степа Степанович
Flag of Serbia (1882–1918).svg Павле Юришич Щурм
Сили
Flag of Bulgaria.svg 1-ва армия
Flag of Bulgaria.svg 2-ра армия (северна група)
Flag of Germany (1867–1918).svg 11-а армия
Ensign of Austro-Hungarian civil fleet (1869-1918).svg 3-та армия: 156 037 души(79 123 пехота, 2121 кавалерия, 220 картечници и 372 оръдия)[1][2]
150 000
Жертви и загуби
леки30 000 убити и ранени, 199 оръдия
Disambig.svg Тази статия е за операцията от Първата световна война. За тази от Втората световна вижте Косовска операция (1944).

Косовската операция е битка, която се води на Косово поле между 1 ноември и 4 декември 1915 година между части от Първа и Втора българска армия и сръбските войски през Първата световна война.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1915 година България обявява война на Сърбия и навлиза в нейна територия. От северозапад настъпват съюзните на България австро-унгарски и германски части. Първа българска армия (1, 6, 8 и 9 дивизия) напредва в Поморавието и превзема Ниш, а Втора българска армия (3 и 7 дивизия) след успешно настъпление излиза в Скопското поле Сръбските части преминават в кръгова отбрана, съсредоточена по линията Западен бряг на Морава – Вранските височини - Скопска Черна гора - Качанишки пролом. Целта на сръбското командване е да запази свободни пътищата за оттегляне към Албания, което започват в края на октомври. Българското командване решава с 2 концентрични удара от север и от юг да обкръжи сръбските части на Косово поле.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

На 1 ноември българското въздушно разузнаване открива започналото изтегляне на сърбите и Първа армия веднага форсира река Южна Морава. Съвместно с 1-ва армия действа Северната оперативна група на 2-ра армия и част от 11-а германска армия, която създава условия за обкръжаване на врага в Косово поле. Главният удар нанася 1-ва армия по направление Ниш - Прищина. За 2 дни българските части завземат Прокупле, където срещат краткотрайна съпротива и започват преследване.

Същевременно от юг Трета дивизия, подкрепена от други части настъпва срещу линията Гниляне-Качаник, но среща ожесточена съпротива и настъплението и е спряно.

През следващите дни българското настъпление на двата фронта продължава с по-бавни темпове. На 9 ноември българските части навлизат в Косово и по двете направления. Сръбската армия опитва контратака срещу Враня и Куманово, за да се съедини с англо-френските войски, но е отблъсната. Шеста и Девета пехотна дивизия от Първа армия без особена съпротива превземат Прищина на 24 ноември. Цялата 1-ва армия напредва, поддържана от северните части на 11 германска армия.

Косовската операция завършва на 4 декември с овладяването на Дебър и Дяково. Сърбите загубват 36 000 войници, 199 оръдия, 150 автомобила и голямо количество коне и друго военно имущество.

С Косовската операция завършва овладяването на Южна Сърбия и Македония, като войските проникват на дълбочина 170 км.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Българското командване не успява да постигне основната си цел в Косовската операция – обкръжаването и унищожаването на сръбските части, които с големи загуби на жива сила и оръжие успяват да се изтеглят през Албанските Алпи.

След тази битка българската армия напредва на юг, където среща войските на Антантата. Там се оформя Солунският фронт, където 3 години се водят тежки боеве. В Косово е установено българско управление.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Österreich-Ungarns letzter Krieg — Wien: Verlag der Militärwissenschaftlichen Mitteilungen, 1932. — Vol. 3 str 305
  2. Българската армия в Световната война, vol. V (1946), стр. 143.